Кафевата смърт на ромите в Букурещ

Квартал Ферентари в Букурещ

Ромите на Букурещ бягат от лайняния живот в лайняната дрога, разказва Макс Дали във Vice.

Линейката отбива край централната жп гара на Букурещ и едва тогава забравените хора на града излизат от тъмнината. Някои излизат на повърхността през дупка в асфалта от домовете си в канализационни тунели на града. Други идват от близките бараки, палатки, и уличните ъгли. През нощта средният жител избягва тази зона, изоставена край околовръстното. Това е частта от града, която предпочита да забрави.

На светлината от отворените врати на линейката се вижда група хора, събиращи се наоколо, много от тях роми. Едва ли искате да ги видите на светло.

По плътта им личат белези от продължително инжектиране на наркотици: рани от игли във вратните вени, подути от разбити вени стъпала и следи по ръцете. Някои от тях са друсани – или окаменели от нискокачествен хероин с примеси, или възбудени след инжектиране на евтин хибрид на мефедрон, познат сред местните или като Legale или като чист.

За външен човек те изглеждат като опашка в мобилна социална кухня. Но те са тук, за да се възползват от малкото помощ, достъпна за тях: чисти спринцовки. За хората, които търпеливо се редят пред преустроената линейка четири нощи в седмицата, пресните опаковки игли са спасително въже и своеобразна валута.

„Отношението на обществото към ромите и наркоманите е, че губим пари напразно, че е по-добре да ги оставим да умрат, отколкото да им помогнем“, казва Дан Попеску, координатор на услугите за намаляване на вредите в румънската анти-СПИН асоциация (ARAS), който кара нарко-линейката. Въпреки епидемията от ХИВ сред инжектиращите се в Букурещ, ARAS е една от само двете инициативи, предоставящи услуги за намаляване на вредите от дрогата в цяла Румъния.

Някои хора носят кофи или пластмасови бутилки от безалкохолно, пълни с мръсни игли, които са събрали в квартала си, и за които получават като възнаграждение допълнителни опаковки със спринцовки. Чистите игли до известна степен намаляват растящия брой инфекции, предавани по кръвен път. Почти всички инжектиращи си наркотици, с които те влизат в контакт в гетата на Букурещ, дават положителен тест за ХИВ и хепатит C.

Сцена от Ферентари

Широко известно сред здравните власти е, че официалните статистически данни за инфекциите, свързани с наркотици в Румъния, са само драскулка по повърхността на нещата.

Една жена, с която говорих – Флори, на 28, се движеше все едно е на 70 и беше на път да ослепее с едното око. Тя спи навън през по-топлите месеци и в каналите през зимата. Инжектира си смес от хероин, смачкани метадонови хапчета и Legale – комбинация от три лекарства, известни като Total Combat. Любимoто й чувство в живота, каза ми тя, беше прилив на енергия след като си инжектира Legale.

Всяка вечер група тийнейджъри от местното сиропиталище „Пинокио“, идват до входа на канализацията, за да се смесят с по-възрастните, употребяващи наркотици и да се надрусат, вместо да спят по леглата. Те дишат токсична металическа боя, наречена Aurolac, от черни найлонови торбички. Това е предпочитаната дрога за уличните деца, преди да започнат да се бодат. Боята дава халюциногенна наркоза, но уврежда белите дробове, сърцето и мозъка. Това е една от дрогите, при които вероятността от моментална смърт от сърдечна недостатъчност е най-вероятна.

Стефан, ромско дете от „Пинокио“, е на 16. Майка му е убита на улицата пред очите му, когато е едва на десет; той се озовал в дом за деца и оттогава шмърка боя. Току-що бе започнал да се друса с Legale, когато го заговорих. С наркотика го запознало по-голямо момче в сиропиталището. Неговият приятел, друго ромско хлапе на име Ливиу, е на 17. Баща му също е мъртъв, макар че брат му и сестра му го посещават в „Пинокио“. Попитах го защо взема наркотици. „Животът е грозен“, каза ми той. „Ако нямаш родители, как може да е хубав?“

Не е случайно, че повечето от отчаяните наркомани в Букурещ са от ромската общност – най-голямото етническо малцинство в Европа. Както и в много части на Европа, ромите, произхождащи от Индия и мигрирали към Европа през Средновековието, когато са били нисша класа в родината си, са до голяма степен изолирана общност в Румъния. От 10-12 милиона роми в Европа около 2 милиона – повече от където и да е другаде, живеят в Румъния. Въпреки че са освободени от робство от краля на Румъния преди 170 години, на тях все още се гледа като на нежелани хора и те са третирани като такива.

Те имат свой собствен език и собствен неконвенционален начин на живот. Въпреки че ги има и странните изключения – ромче поп звезда и малка група ромски аристократи и предприемачи. Повечето обаче работят ниско платена, непрестижна работа – като рециклиране на метални отпадъци, алуминиеви кутии, бутилки и дрехи.

Във всяко отношение – жилища, образование, трудова заетост, както и здравеопазване, те са в силно неравностойно положение. Това е нещо, което, на хартия, ЕС се опитва да пребори. В действителност обаче ромите са обект на широко разпространена дискриминация – де юре незаконно третиране в държава от ЕС.

Много роми просто са изключени от обществото. Само около 45 на сто имат достъп до здравни грижи или получават социални услуги в Румъния, тъй като нямат идентификационни документи. Доклад на Държавния департамент на САЩ посочва, че липсата на документи за самоличност лишава много роми от участие в изборите, социални помощи, достъп до здравно осигуряване, осигуряване на документи за собственост, както и от участие в пазара на труда.

Те са почти невидими за властите. Въпреки предупрежденията от глобалната програма на Световната банка за СПИН – проблемът в Румъния е, че правителството не е направило почти нищо по отношение на епидемията на ХИВ сред употребяващите Legale от 2010 г. Отговорът на Румъния срещу ХИВ-епидемията е спиране на програмите за превенция на наркотици и купуване на нискокачествени игли, които се чупят под кожата.

Дори в самолета към Румъния можех да усетя антиромското настроение. Един млад румънски студент по бизнес мениджмънт, следващ в британски университет, ме попита какво правя в Букурещ. Обяснявайки му, че пиша статия за ромите и наркоманията, той бързо ме коригира: „Роми“? Искате да кажете „цигани“? Ние не ги наричаме роми. Не забравяйте, бъдете нащрек – те крадат.“

Много от ромите действително стигат до кражбите, но това е така, защото са в капана на един цикъл на бедността, усилен от сегрегацията им в гета, често прибягвайки до дрогата като решение за лайняния си живот.

Квартал Ферентари в Букурещ

Разположено на 20 минути с кола от подземното гето в каналите, „Ферентари“ е най-отвратителното гето на Букурещ. Намира се в квартал, наречен „Сектор 5“ – име, отекващо от комунистическото минало на страната и известно на някои, особено на таксиметровите шофьори, избягващи да качват пътници там, като „Земята на пиратите“. На политиците там със сигурност не им е чиста работата – кметът на „Сектор 5“ например беше арестуван за корупция по-рано тази година.

Местните неправителствени организации и журналисти го наричат punga saracie – „торбата на бедността“. С други думи, в него има един упадък, от който никой не може да избяга. Шансовете да се измъкнат от него – освен в ковчег, са малки, колкото и усилията на румънската власт и нация да им помогнат.

Докато се спусках по улица Livezilor, затворена между драстично порутени жилищни блокове от 70-те, първото нещо, което видях, беше млад мъж, приведен с празен поглед на улицата да се инжектира в слабините, преди да продължи разходката си.

Всеки от 15-квадратовите апартаменти, първоначално предназначени за сами мъже работници във вече несъществуващата автобусна фабрика, днес приютява средно по десет души. Само един от всеки шест апартамента има топла вода и газ за отопление и готвене. Не всеки има електричество, но фасадите на тези блокове са покрити с нови и стари сателитни чинии. Не изглежда да има много врати.

Мазетата са наводнени от на години и са дом на огромни плъхове. Вонята е невероятна. Мръсните игли са навсякъде – по стълбищата, по тротоарите и в огромни открити сметища покрай това блато.

В „Скрити общности“ – книга за „Ферентари“, се споменава една теория, че наркодилърите и наркоманите тук поддържат тези купчини мизерия нарочно, като един вид „политика за съхранение на мръсотията“, която създава „непристъпна зона, където нарко културата може да оцелее“. Съвсем сигурно е, че повечето хора хвърлят боклук през прозореца, защото камионите за боклук не идват и не са идвали с години, защото на местните политици просто не им пука. Населението на района е 70% ромско. Така боклукът е оставен да се разлага заедно с хората.

Докато се отдалечавахме от Livezilor, една жена бе извлачена с крясъци от дома й и натъпкана в една кола. На улицата се говореше, че е секс работничка, която трябвало да бъде наказана от гневния си сводник. Точно зад ъгъла беше Caracuda – втората благотворителна инициатива за наркомани в Румъния, която по същество е една барака, където употребяващите наркотици носят старите си спринцовки, за да получат нови.

Един от мъжете, събрали се пред Caracuda, ми каза, че брат му пътува за Англия. Оказа се, че Англия е популярна дестинация за почивка за хората от „Ферентари“. Но те не отиват там, за да снимат кралицата.

Попитах мъжа какво ще прави брат му в родината ми. „Ще краде!“ – отвърна той с усмивка. Каза, че много хора от „Ферентари“ обичат Англия, защото полицията там е много добра и снизходителна. Особено харесва кварталите Asda и Morrisons в Бирмингам, където е прекарал шест месеца, преди да бъде депортиран м.г. Спечелил добри пари от кражби на уиски, шоколад, и самобръсначки Gillette Fusion. В Румъния можете да получите три години затвор за кражба на шоколадче Snickers. Но в Англия този човек бил спипан да краде четири пъти, преди да бъде върнат в Румъния.

Тази година бележи края на един десетгодишен план на европейските правителства, наречен „Десетилетие на ромското включване“ – „безпрецедентен политически ангажимент от страна на европейските правителства за премахване на дискриминацията срещу ромите и затваряне на неприемливата пропаст между ромите и останалата част от обществото“.

Така че питам Ралука Негулески какъв е бил ефектът от Десетилетието върху децата на „Ферентари“. „Ако трябва да съм оптимист, ефектът е близо до нула. Все още има крещящ расизъм към ромите. За тези, които са наркомани, се смята, че си го заслужават. Това е крайно неприемливо в страна от ЕС през 2015 г.“

През изминалата година Негулеску е работил с повече от 300, предимно ромски деца, в образователна програма, целяща да им помогне да се изравнят с нивото на връстниците си в училище. „Тези деца виждат пътя, изминат от други, така че изглежда естествено да поемат по същия. Ние трябва да ги запознаем с алтернативни начини на живот, така че те да имат някакъв елемент на избор“, казва той.

Тото е едно от тези щастливи деца. Забелязан е от режисьора Александър Нанау, когато е на 10 и живее на Livezilor с двете си сестри тийнейджърки, неговият труден живот е документиран с камера в над 15 месеца. Нанау е заснел Тото, чиято майка е в затвора за продажба на наркотици, да се навърта в гол апартамент, и да спи, докато наркомани се инжектират до него. Тъй като по-голямата му сестра започнала да взема хероин, той и малката му сестричка са преместени в дом за деца, където животът му тръгнал към по-добро.

„Тото и неговите сестри“ – брилянтна документалистика, бе показан м.г. Сега 15-годишен, Тото е едно от децата, ползващи се от образователна програма на Негулеску. В момента е известен уличен танцьор в квартала и понякога хората му искат автограф.

Има надежда, че Тото, едно момче с повече шансове от мнозина да избяга от мрачната съдба на заобикалящите го, ще успее да остави зад гърба си живота в гетото. Но дори това да се случи, той завинаги ще си остане ром. След векове робство вече е крайно време децата като Тото да бъдат третирани като човешки същества.