– По-високият ДДС в Гърция не плаши туристите, гърците стягат колана

По-високият ДДС в Гърция не плаши туристите, гърците стягат колана

За туристите, скитащи по тесните улички в центъра на Атина, увеличението с 20 евроцента на цената на сувлаки не е много. Но за сервитьора Ставрос Йокас по-високият ДДС е повод за тревога, пише Reuters в свой фичър по темата. [related-posts]

Повишението на ДДС от 13% на 23% беше изискано от кредиторите на Гърция в замяна на спасителната сделка. В резултат ресторантът, където работи Йокас, вдигна сувлакито – увито в питка и с лъжица дзадзики, до 2.40 евро от предишните 2.20 евро.

Докато сделката, която запази Гърция в еврозоната, напълно устройва европейските туристи, за гърците, съсипани от годините на строги икономии, увеличението на цените е още една причина да не се хранят навън. „Хората броят всеки цент, не само за сувлаки“, казва Йокас, докато чака клиенти, обграден от празни маси, боядисани в жълто и зелено.

Някои големи чуждестранни фирми ще поемат увеличението на ДДС върху обработените храни и обществения транспорт, без да го прехвърлят върху клиентите. Други бизнесмени вероятно ще укрият плащането на данък върху част от продажбите си – широко разпространена практика, сериозно допринесла за икономическите проблеми на Гърция.

Но за мнозина няма друг избор, освен клиентите да плащат. „Няма как да поемем разходите. Всичко става все по-скъпо. Домати, лук, дзадзики“, казва Йокас.

Данъчното увеличение ще се отрази не само на разходите за ястия в ресторантите, както и храните в магазините, включително и солта, но също така и върху такситата и таксите за обучение в частните училища.

ДДС се увеличи за по-малко от седмица, след като мерките, поискани от кредиторите на Гърция, бяха одобрени от парламента. Срещу това страната сключва 3-годишен спасителен план, по време на който ще получи 86 милиарда евро.

Но гърците и особено гръцките пенсионери се притесняват, че влиянието от увеличените цени върху общество, където всеки четвърти е без работа, ще е особено тежко. „Когато всичко става с 10% по-скъпо, не намалява ли покупателната сила на моята пенсия?“, казва 65-годишният Никос Кулопулос.

Според икономисти, гърците нямат друг избор, освен да платят, тъй като ДДС засяга основни стоки. Това определено е мярка в рецесия, казва Ник Магинас от Националната банка. Но освен това е добър начин да се увеличат приходите в бюджета, тъй като коригираните цени засягат основни стоки, където търсенето е постоянно високо“.

Увеличаване на сивата икономика?

Няколко големи международни ритейл компании, които оперират в Гърция, сред които веригата Lidl, съобщиха на своите сайтове, че повишението на ДДС няма да е за сметка на клиентите. Но други няма да направят същото.

Големите ритейл компании ще поемат удара от по-високото ДДС, но местните супермаркети едва ли ще успеят.

Смятам, че в крайна сметка по-високото ДДС ще се стовари на крайния потребител, ние вече работим на минимална печалба, казва говорителят на веригата Sklavenitis Мелина Варутсику. Компанията е една от най-големите в Гърция.

Разбира се, големият бизнес ще успее да абсорбира удара с цените много повече от малкия, казва Антонис Диапулис, анализатор в Алфа Финанс. Според него много малки фирми, в това число ресторанти и супермаркети, може да опитат да минат в сивата икономика и да спрат да издават фискални бонове и като цяло влиянието ще е негативно.

В Атина шофьорите на таксита са особено разтревожени. „Хората нямат пари за таксита заради кризата. И сега с това увеличение ще стане още по-лошо“, заявява 49-годишният Тасос Дрицас, който кара такси от 1988-а.

Фрапето, една от любимите напитки в Гърция, се увеличи от 1.60 евро на 1.80 евро.

„Кафето е продукт, който хората в Гърция купуват, това е начин на живот за гърците. Увеличението на ДДС няма да е голямо. В нашия случай за крайния потребител цените ще са с 15-20 евроцента повече“, заявява 24-годишният Костас Ставруполос, който доставя кафе за служителите в близката банка, отворила врати след 3-седмична банкова ваканция.

Но за него въпросът е далеч извън фрапетата. „Заради по-високия ДДС, хората ще трябва да преосмислят начина си на живот и да се разделят с неща, които са обичали да правят преди и с които са свикнали“.

Междувременно проучване показа, че заради капиталовия контрол и икономическата нестабилност в Гърция, 23% от фирмите в страната обмислят да прехвърлят централите си в чужбина.

От представителна извадка от 300 фирми, участвали в проучването от 13 до 17 юли, около две седмици след въвеждането на финансовите ограничения, 23 процента биха обмислили „да прехвърлят централите си в чужбина от съображения за сигурност, ликвидност и стабилност“, съобщава неправителствената организация, специализирана в консултация за създаване и развитие на фирми.

Международните кредитори планират да преведат първия транш от тригодишната програма за финансова помощ за Гърция на 17 август. Преговорите по финализиране на програмата трябва да завършат на 6 август.

Европейската комисия преведе вчера мостовия кредит от 7.16 млрд. евро за Атина, по-голямата част от който (6.25 млрд. евро) бе използван за изплащане на задължения към Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). От Фонда потвърдиха получаването на дължимите малко над 2 млрд. евро. На 20 август Гърция трябва да погаси поредната вноска към ЕЦБ – 3.2 милиарда евро.