След Освобождението българите дарявали за просвещение

Софийският университет, за който трябва да благодарим на дарителите – братята Христо и Евлоги Георгиеви.

След Освобождението на България от османско робство, българите – не само заможните, са дарявали предимно за каузи, свързани с образование и просвещение. Това показва изследване на традициите на благотворителността у нас в периода 1879-1951, осъществено от Института по история на БАН и публикувано в сборник на Българския дарителски форум (БДФ) съвместно с фондация „Америка за България“.

В парламента днес беше организирана дискусия, като повод е новоиздаденият сборник „Благодетели и благотворителност в България – между възхвалата и отрицанието“ и изложба по темата. Същинската тема обаче бяха промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който не е променян в последните десетина години.

„Държавата трябва да се ориентира към прехвърляне на част от функциите си към неправителствения сектор. Това повишава ефективността и намалява разходите. А неправителствените организации не трябва да бъдат разглеждани като бенефициент на програмите за подпомагане, а като адекватен и бърз посредник между нуждаещите се и подпомагащите страни“.

Това заяви на дискусията Гроздан Караджов, депутат от Реформаторския блок, и активен дарител, който е сред двигателите за промените в закона. Част от промените предвиждат към Министерския съвет да се създаде
Съвет за развитие на гражданското общество към МС, както и да се облекчи регистрацията на гражданските организации, като се прехвърли към Агенцията по вписванията.

Д-р Атанас Славов (вляво), съветник на правосъдния министър Христо Иванов, Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, Гроздан Караджов, депутат от Реформаторския блок.

Традиции, прекъснати от тоталитарната власт

Дарителската традиция от 1878 до 1915-а съществува по-скоро незабелязана от държавата, но се създават фондове, дарителски фондове към отделни институции – към Министерството на просвещението, към БАН, а движени от силната вяра на хората, че просперитетът се постига чрез образование, и бедни и богати българи даряват именно за това, посочи Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум. Даренията са осъществявани предимно чрез завещания на имущество. По-късно се създават и комитети за благотворителност към всяка община.

Сборникът обхваща историята на дарителството от следосвобожденска България през 1879 до 1951 г. Последната година е именно 1951-а, защото между 1944, с идването на т.нар. народна власт, до 1951 г. БКП на практика национализира материалните ресурси на всички съществуващи тогава дарителски фондове и граждански организации и забранява тяхното съществуване.

По думите на Величкова, отличителен белег на дарителството в изследвания период е било да се спазва волята на дарителя и да се популяризира дарителският жест, като за това държавата е имала специални инструменти – грамоти, медали и др., например в Министерството на просвещението е имало златна книга на дарителите.

Сега, вече 26 години след промените, все още го има усещането, че това, което дарителите правят, оставя непризнато и незабелязано от държавата, добави директорът на Българския дарителски форум.