Най-доволните трудещи се - в Дания, гневните са в Гърция

Най-доволните трудещи се – в Дания, гневните са в Гърция

Най-доволни от условията на труд са в Дания.

Най-доволните от условията на труд европейци са в Дания, най-недоволните в Гърция, най-засегнатата от кризата в еврозоната страна. Това показва проучване на Евробарометър, публикувано от БГНЕС, за условията на труд, резултатите от което ще бъдат представени на 28 април в Брюксел. На форум тогава ще бъде обсъдено какви мерки да предприеме ЕС в областта на условията на труд, за да стане по-добро и безопасно работното място на милиони европейци.

В класацията този път България не е на дъното, но е в топ 5 на най-недоволните със своите 31%, като тук се нареждат още Хърватия (18%), Испания (20%), Италия (25%) и Гърция (16%). Малко преди тях са Словения, Португалия и Румъния (всяка с по 32%), а също и в Словакия (36%) и Полша (38%).

Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори: социалният и икономически контекст, повлиян от кризата, но също и по-структурни характеристики като социален диалог, социални политики и трудово право, които могат да са по-силно или по-слабо изразени в зависимост от националните ситуации в ЕС.

Кризата е засегнала сериозно пазара на труда. Въпреки че повечето работници са удовлетворени от условията на труд (средно 77% в ЕС), налице са много големи разлики между държавите-членки. Като цяло повечето работници изразяват високи нива на удовлетвореност от работното време (80%) и здравословните и безопасни условия на работното място (85%).

Проучването на Евробарометър, проведено в 28-те държави-членки, показва, че повече от 80% от респондентите в Дания, Люксембург, Финландия и Нидерландия смятат, че условията на труд в тяхната държава са добри. Отделно, на ниво работници Дания отново заема първо място, Австрия и Белгия заемат второто място, като при тях са удовлетворени 9 от всеки 10 работници. Веднага след това се нареждат Финландия (89%), Обединеното кралство и Естония (и двете с по 88%);

Стресът е посочен от всеки втори (53%) като най-големия риск на работното място. Освен това, неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпът на работа и дългият работен ден (над 13 часа) са по-често срещани от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база.

По отношение на баланса между работа и личен живот, 40% от анкетираните заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа; в областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания.

Заедно със стреса, като един от най-важните рискове на работното място се възприема неергономичната среда, като 28% от респондентите определят повтарящите се движения и изморителните или болезнени пози като основен риск за здравето и безопасността на работното място, а 24% — ежедневното вдигане, пренасяне или преместване на товари.

Проучването беше проведено в 28-те държави-членки между 3 и 5 април 2014 г. На родния им език бяха интервюирани по телефона (стационарен или мобилен) 26 571 респонденти от различни социални и демографски групи.