"Нови хоризонти" откри Мордор на Харон

„Нови хоризонти“ откри Мордор на Харон

Плутон

Космическата сонда New Horizons („Нови хоризонти“) откри, че северният полюс на Харон – най-големият естествен спътник на планетата-джудже Плутон, е покрит със слой от тъмен прах. Този район получи името „Мордор“ – в чест на „черната страна“ от романа „Властелинът на пръстените“ на британския писател Джон Толкин, съобщи на сайта си NASA.

Според учените липсата на кратери на северния полюс на Харон и наличието на тъмен е доказателство за акивните геоложки процеси на спътника на Плутон. Изследователите също така отбелязаха сравнително малкия брой кратери в светлата екваториална част на спътника. Там те откриха и редица от каньони, чиято обща дължина е около 1000 километра, а дълбочината им достига 7-9 км.

Астрономите получиха тези данни с помощта на инструмента LORRI (Long Range Reconnaissance Imager) при максималното сближаване на станцията New Horizons с Плутон, когато космическият апарат се намираше на разстояние 466 000 километра от Харон.

На 14 юли т.г. New Horizons, движеща се с около 14 км/сек се приближи към Плутон на минимално разстояние от 12.5 хиляди километра, при което са извършени над 150 изследвания. Мисията ще приключи работа по план в средата на 2020-а. Смята се, че на апарата ще са необходими общо 16 месеца, за да предаде цялата информация, събрана по време на прелитането й край Плутон.

Основната задача на сондата е изучаването на Плутон и неговия спътник Харон. Приборите на станцията имат за задача да съберат максимално количество данни за възможното наличие на магнитосфера на планетата-джудже, състава на нейната атмосфера и строеж на повърхността, а също така и взаимодействието с Харон.

Харон е по-голямата от двете луни на планетата и е кръстена на лодкаря от гръцката митология, който превозва душите на мъртвите през река Стикс. Втората луна е Хидра, която е изградена основно от замръзнала вода.

Изследователската мисия на „Нови хоризонти“ струва над $600 млн. на НАСА. Апаратът бе изстрелян в Космоса на 19 януари 2006 г. По време на продължилото девет години и половина пътуване той измина 4.8 милиарда километра, като периодично изпадаше в спящ режим заради икономия на енергия. Пътят му е равностоен на 120 000 обиколки на Земята.