Ердоган не иска да споделя власт - обмисля нови избори

Ердоган не иска да споделя власт – обмисля нови избори

Президентът на Турция Реджеп Ердоган обмисля предсрочни избори наесен, които да позволят на неговата Партия на справедливостта и развитието да спечели абсолютно мнозинство в парламента. Нещо, което избирателите й отнеха на вота само преди месец. Всъщност, боричканията и противопоставянията между турската опозиция ще му свършат по-добра работа. Коментар на Hurriyet Daily.

В Турция има една специална категория журналисти, известна като „Анкара-журналистите“. Те познават византийските игри за власт в столицата и са в състояние да разкрият ходовете им, които често са като пъзъл за незапознатите. Тези дни повечето от тях се съгласиха, че има пропаст между двамата мъже, които управляват Турция – премиерът Ахмет Давутоглу се надява на стабилно коалиционно управление с една от опозиционните партии, докато президентът Реджеп Тайип Ердоган настоява за „предсрочни избори“ колкото се може по-скоро, вероятно през ноември.

Ако се чудите защо – все пак имаше парламентарни избори в началото на юни, отговорът е прост: президентът Ердоган мрази да споделя властта. Вместо това, той иска да концентрира в ръцете си колкото е възможно повече власт. Но резултатът от изборите в Турция преди месец не следва схемата му. Затова той иска да хвърли заровете отново, надявайки се, че този път неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще бъде в състояние да осигури парламентарно мнозинство.

Междувременно, премиерът Давутоглу и хората в ПСР, които го подкрепят, вярват, че нацията вече каза думата си на 7 юни, като по този начин даде урок на управляващата 13-а година ПСР, принуждавайки я по този начин да търси консенсус с опозиционните партии. Те също така вярват, че може да има коалиционно правителство – например между ПСР и нейната основна опозиция – Републиканската народна партия. Това би помогнало да се „нормализира“ Турция в няколко насоки: ще намали политическото напрежение и ще помогне на икономиката; освен това ще принуди Ердоган да стане „нормален“ президент – надпартиен, както е по Конституция.

Освен това правителството на ПСР вече ще може да каже на Ердоган, поне имплицитно: „Нашият коалиционен партньор иска от Вас да се държите прилично, така че моля, дръжте се прилично“.

Това е причината, поради която Ердоган не е ентусиазиран относно коалиционно правителство. Това би бил краят на „революцията“ и на извънредното положение, чийто водач е той от средата на 2013 г. (Аргументът е, че Турция осъществява историческа трансформация, че тя трябва да смаже всички врагове, които стоят на пътя й, и че се нуждае от супергерой, който да води тези славни битки.)

Това би могло да сложи началото на нова ера, в която корупционните скандали през последните две години, които засегнаха Ердоган, да бъдат отново във фокуса на вниманието и законно разследвани.

Но как нови избори ще помогнат на президента? Разбира се, като осигурят повече мандати на ПСР в парламента. Идеята е, че несигурността и нестабилността, създадена след изборите на 7 юни, би накарала много избиратели, които „наказаха“ ПСР с вота си, да променят мнението си и да гласуват отново за управляващата партия. Според различни изчисления, ПСР има нужда от допълнителни 2-3% от гласовете, за да си осигури парламентарно мнозинство, и това би било възможно наесен.

Разбира се, възможно е повторни избори да не променят нищо, и ПСР да се провали в опита да си осигури мнозинство в Меджлиса. Но за Ердоган си струва този риск да бъде поет. Освен това той и всеотдайните му последователи са обзети от идеята за „посоката на историята“, която ще бъде осъществена, независимо от неравностите по пътя.

Повечето наблюдатели смятат, че е трудно да се прогнозира дали наистина ще има нови избори и доколко те ще дадат тласък на Ердоган и партията му. Ако има едно нещо, което може да му помогне, не е Хегеловата диалектика, а нещо много по-банално, което му е помагало и досега: некомпетентността на опозиционните партии, включително тяхната неспособност да постигнат консенсус помежду си.