Напред, културата е слънце

Теодосий Спасов на едно от участията му в София Джаз Пик

„Първата стъпка – особено за младите хора с енергия и талант, но не и пари – първата стъпка, за да владеете света си, е да контролирате своята култура. За да моделирате и покажете света, в който бихте искали да живеете. Затова пишете книги. Създайте музика. Снимайте филми. Рисувайте“. Кой го е казал? Чък Паланюк, скандализаторът, авторът на „Боен клуб“, „Оцелелият“…

Добро напътствие, ако правите културен календар на 13-ия най-бързоразвиващ се град в Европа. Киномания, Нощ на театъра, Млади музикални дарования, Панаир на книгата, Фестивал на науката, A to Jazz, Водна кула арт фест, Малък Сезон на Театрална работилница Сфумато, София Филм Фест, Софийски театрален салон, Опера в парка, София Моно, Sofia Rocks, Салон на изкуствата, Фестивала Златен Кукер, София Диша, Пиано Екстраваганца, СтолицаЛитература…

Не ги изписваме поради онова „в София и афишите да четеш, се окултуряваш“. Повечето от тях са вече в културния геном на града. Чрез тях всички тези млади хора, които се стичат тук от цяла България (за жалост, тази енергия изтича от други градове) се обединяват в своя не географска, а манталитетна територия.

Календарът на културните събития на Столична община е не просто платформа, от която научаваш кога може да отидеш на опера в парка, да видиш пърформанс на европейски артисти, некомерсиално кино без гарнитура от мол-пуканки – това е програмата за инвестиция в градска култура. Често и единственият начин да се случат много от големите фестивали в София, без които градът не би бил същият.

Опера в парка

В този смисъл „Календарът на културните събития“ споява различните групи и общества в 2-милионния град. София е регионът с най-висок относителен дял на хората в трудоспособна възраст – 66.5%, а по последни данни над 20% от населението на България е съсредоточено в столицата. При това – от най-активната.

Кой

Календарът не е екселска таблица. Доста хора са „замесени“ – от граждански организации, академични и творчески общности.

Основата на „Календара“ са целите на Стратегията – София–Творческа столица – 2013-2023, изготвена от признати експерти, преподаватели, творци и мениджъри на културни събития, сред които: Биляна Томова, Диана Андреева, Яна Генова, Момчил Георгиев, Асен Асенов, Юрий Вълковски, Светлана Ломева и др.

Администрацията, експертите, политиците и външните оценители следят точно тези публично изведени и приети от Столичният общински съвет (СОС) приоритети да бъдат водещи, когато се одобрява или отхвърля един или друг проект.

„Достъпът до култура; Равнопоставеното участие в европейските културни процеси; Културата и човешкият капитал; Културното наследство на променящия се град и развиването на творческата икономика“.

Как

Преди СОС да приеме Календара – събитие, което се случва всяка година, други имат думата – независими експерт-оценители. Столична община не е оценител, а съдействащ на процеса по избор, за да бъде открит и демократичен. Естествено, всяка година има одобрени и неодобрени проекти.

Социологическа агенция Alpha Research осъществява външен мониторинг на Календара на културните събития. Целта е да се осигури цялостен и независим поглед върху финансираните от общината външни събития, който се базира на оценките на публика, медии и организатори.

Конкуренция и връзки

В София, като най-голям град и столица, са и основните културни институции, и неправителствени организации със значителна експертиза. Така че всяка година конкуренцията – както за финансиране, така и за публика, е все по-голяма.

Фестивал на науката

И Календарът на културните събития изисква постоянна връзка с реалната социална и демографска ситуация в София, която особено динамична. Трудно е да се намери баланс при създаване на събития, които да могат да привличат както специализирана, така и нова публика.

Трудността е и в условията за работа – нашият културен пазар е малък и са му нужни ежегодните публични дотации, за да бъде развиван, а в отворения свят, в която живеем, нашите събития се конкурират и с европейските като цяло.

Всеки един от проектите, подкрепени от Календара на културните събития, като „София Филм Фест“ и „София Мийтингс“, „Европейският музикален фестивал“ и „София Джаз Пик“, Панаир на книгата, https://bg-bg.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0/431641610242248 са важна платформа за гостуване на артисти от цял свят – и утвърдени, и млади открития, развиват публики и са част от културната индустрия на града. (И, разбира се, отговарят на петте приоритета от Стратегията.)

Финансиране

Ако не бъдат финансирани от Календара, много от значимите събития в София просто няма да се случат. Ето например приключилият наскоро „Световен театър в София“ – бяхме свидетели на изключителна селекция от най-добрите театрални проекти за изминалите една-две години.

Стандартната сума за гостуването само на един от тези спектакли е между 12 000 и 15 хиляди евро – напълно непосилна за организацията, ако го няма стратегическото финансиране на общината. А колко още са примерите – фестивалът за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ – с общо 5 международни гостувания само тази година, международните участия на СтоЛица Литература на фондация „Елизабет Костова“, международният фестивал на Хартията, фестивалът за независимо кино SoIndependent.

Грац колектив. Антистатик

Столична община инвестира в тези събития пряко и непряко – веднъж с финансиране и втори път с рекламни пространства на улиците, в метрото и в туристическите центрове, през комуникационни сайтове, социални мрежи и пиар, който е на разположение на културните оператори напълно безвъзмездно.

Културните и творчески индустрии са на 7-о място по икономически прираст в София, но не само заради добавената им стойност Столична община ще продължи да инвестира в тях. Главно заради първата стъпка…