Чернобил, черната дупка

След аварията в Чернобил се увеличават болните от рак на щитовидната жлеза.

Едно време слуховете се пускаха по опашките, сега в социалните мрежи. В днешната „рецепта“ за страхуване няма #илюминати, #евреи, #кемтрейлс, „#Вангаказа, #масони. Има една ключова дума: Чернобил.

Каквото и да стане около Чернобил, то може да има само едно изражение в човешкото съзнание – радиация. 29 години след най-голямата ядрена авария в света до момента, при която само за 36 часа 115 000 души бяха евакуирани, а други 220 000 разселени, хората в Източния блок помнят страха и ужаса, които лесно могат да бъдат събудени.

А могат да бъдат лесно събудени, защото и тогава и сега повечето хора не вярват на властта – нищо, че са си я избрали. Въпреки близо трийсетте години разстояние, разпада на СССР, разпада на соцблока, 10 ноември 1989 г., прозападното правителство на Украйна, съвременните средства за информация. И същите тези социални мрежи, където, дори и медиите да излъжат и прикрият, самите хора могат да ги разобличат със снимки и новини.

Добре известно в България е, че тогавашната комунистическа власт прикри престъплението „Чернобил“, по заповед на съветската, и извърши престъпление срещу собствения си народ. Информацията за заболявания е унищожена.

Въпреки че по делото „Чернобил“ бяха произнесени едни от малкото ефективни присъди след 10 ноември. През 1993 г. бяха осъдени бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор. След обжалване и двамата получиха по две години лишаване от свобода за неспазване на санитарните норми за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението при аварията в „Чернобил“.

Преди ден една приятелка – лекар, ми каза, че една от пациентките й се обадила, че няма да дойде на преглед заради радиацията навън. Зачудих се дали жената е била на някоя от ония първомайски манифестации през 1986 г., когато се лееше радиоактивен дъжд, а хората не знаеха.

Ето – сега знаят, обаче не вярват. И това прави страхуването лесна работа.