Всички пътища тръгват от Куско

Снимка: WikiMedia

Могат ли днешните строители на високоскоростни – и обикновени – магистрали да почерпят опит от древни строители, за да направят по-добри пътища? Нова изложба в института „Смитсониън“ във Вашингтон показва защо кралството на инките е изградило инфраструктура, която е останала и до днес, пише BBC.

Пътят на инките е един от най-невероятните инженерни подвизи в света. Благодарение на него през 16 век едно малко кралство се преобразява в най-голямата империя на западното полукълбо.

Повод за завист на съвременните инженери са оцелелите до днес значителни участъци от 39 000 километра пътна мрежа, свързваща стотици общности в Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Еквадор и Перу. Трудно е за вярване, че мрежата е изградена без желязо или колесен транспорт, само с ръчен труд.

Снимка: WikiMedia

Изложбата в Националния музей на американските индианци е плод на години, прекарани в проучвания на сътвореното от древните инки и техните познания за водата. Погледнете Мачу Пикчу в Перу, удивителната конструкция на върха на планината, посещавана от милиони туристи годишно. Повечето хора не виждат и не разбират, че истинското чудо е разположено под всичко това, казва кураторът на Великия път на инките Хосе Барейро.

Монументът, изграден от камък без хоросан, лежи на върха на сложна напоителна система от дренажни тръби и канали, които регулират притока на вода към фонтани, функциониращи до ден днешен. И въпреки че археолозите знаят за това открай време, изложбата показва до каква степен инките са разбирали водата и как са прилагали същата технология за строежа на пътища.

Всяка година водата разрушава много от модерните пътища. Но тези на инките удържат на силата на времето, казва Барейро.

Снимка: WikiMedia

При изграждането на пътищата е отчетена и сеизмичната активност в района, а съвременните инженери са ентусиазирани именно от това как можем да се възползваме от това знание.

Устойчивостта е била ключът към успеха. Инките са се съобразявали с условията и са използвали налични материали, като са работили със самия терен.

В стръмните местности те са градили стъпала, които да разпределят енергията на водата, за да няма ерозия. На висока надморска височина инките са павирали пътищата с камъни от района, за да предпазват повърхността от леда и топенето на снеговете. А когато са били нужни поддържащи стени, те са оставяли пролуки в тях, за да се оттича водата.

Инките са били загрижени за околната среда и са я предпазвали, тъй като са смятали пътищата за част от майката природа, казва Рамиро Матос, водещият куратор на изложбата. Той е местен и свободно говори езика Кечуа.

Израства, вървейки по Пътя на инките (познат и като Капак Нан) в централните планини на Перу и казва, че е свързан дълбоко емоционално с него.

Снимка: WikiMedia

Пътят не е само физическа конструкция, а космичен път, а за съвременните хора и жив. Популярните лечители Калауая от Боливия още го използват, за да възстановяват енергията си като вървят по него. Те твърдят, че той има душа.

Духовният център и столица на империята е в Куско – югоизточно Перу. Всички пътища тръгват оттам. По протежението им свещените места са обозначени с уаки – каменни оголени скали, сгради или дори места, където се сливат реки, използвани като олтари на Пачамама (Майката Земя) или Инти (богът на слънцето).

Много от древните традиции продължават и до днес, а част от изложбата изучава как пътищата все още обединяват хора от различен етнос в региона на Андите.

„Свързахме се с потомци на древните инки, за да ги питаме какво е пътят за тях. Имахме историческото проследяване, а сега и устните предания“, обяснява Матос.

Изследването разкрива различната страна на инките, които повечето хора свързват с кръвопролития и човешки жертвоприношения. Но освен това те са и природозащитници, а обществото им е притежавало добра организация и целеустременост, за да построят пътя. Инките са отдавали нужното на природата и всеки от тях си е знаел мястото в общността.

Цялата околна среда е била жива. Всичко – от камъните и животните до Космоса, е имало нужда от взаимодействие с човека при молитва за връзка или признателност.

Държавата по времето на инките организира и контролира всичко. Имало е майстори на пътищата, майстори на мостовете, на кипу – „възли“ от връвчици, използвани за решаване на математически задачи и водене на отчет на всичко – от продукти до новини.

На изложбата са показани кипу, както и 140 други експоната – някои на 2000 години – за да илюстрират развитието на Пътя на инките и душевните им представи.

Снимка: Harvard.edu

По ирония на съдбата древната магистрала надживява създателите си.

Когато испанците достигат до тихоокеанския бряг през 1532 г. империята е отслабена от вътрешни противоборства и едра шарка, донесена от конкистадорите. А пътят, осигурил на инките достъп до всяка част от кралството им, прави същото и за завоевателите.

Само за година те укрепват властта си, а Куско постепенно губи значението си. Лима е новата колониална столица. Кипак Нан изпада в забвение. Пътища, жизненоважни за общностите на инките, са пренебрегвани от испанците, които били по-заинтересовани от златните и сребърни мини на покорената империя.

Пътищата на инките обаче са живи и днес.