ББР изкупува дългове на общини към строители

Българска банка за развитие (ББР) ще изкупува вземания на строителни фирми от общини по европроекти, съобщиха от финансовата институция. Според „Капитал“ фактът, че от новината са били изненадани както сдружението на общините, така и кметове, подсказва, че схемата може да е заради конкретни фирми. Другият проблем е, че държавна банка, т.е. ресурси на данъкоплатците ще отидат за поемане на дългове на общини, които може никога да не се разплатят.

Става дума за покриване на вземания по сключени договори по обществените поръчки по оперативните програми „Околна среда“, „Регионално развитие“ и „Транспорт“, както и по програмите на държавен фонд „Земеделие“, пише „Сега“. Банката ще прилага 7% годишна сконтова лихва. Условието е договорите да са изпълнени в пълен обем и да са признати от съответната община.

Срещу годишна отстъпка от 7% компаниите ще могат да получат почти веднага забавени плащания по изпълнени договори по оперативните програми „Околна среда“, „Регионално развитие“, „Транспорт“, както и програми на фонд „Земеделие“. Срокът за одобрение на плащането е до 14 дни след получаване на всички необходими документи в банката.

„Програмата дава възможност на строителните фирми да прехвърлят към ББР своите вземания от общините, с които имат сключени договори по Закона за обществени поръчки. Условието е договорите да са изпълнени в пълен обем и да са признати от съответната община“, обясниха от банката. Схемата е начин да се влее финансов ресурс в строителния сектор и да се отблокират плащанията към подизпълнители на европроекти, които също са потърпевши от забавените плащания на общините, аргументират се от банката.

Програмата няма определен ресурс, нито ограничение в броя и размера на вземанията, които ще бъдат цедирани. Към момента няма и краен срок на действие.

Новият механизъм е подобен на този от 2010 г. Тогава ББР изкупуваше дългове на държавата към бизнеса. Програмата продължи 5 месеца като за периода май-септември бяха разплатени близо 160 млн. лева по 720 договора за цесии, според информация на банката, предоставена на „Капитал“. Списъкът с цесиите обаче не е публичен и не се знае кои фирми и по кои проекти са взели пари.

Става въпрос основно за строителни компании. Тогава отбивът от цената също беше 7% на годишна база. Сега не става ясно дали схемата идва в подкрепа на закъсали финансово общини или по-скоро, за да осигурят ликвидни средства на строителните компании.

Вторият едър проблем е, че държавната банка ще покрие плащане, за което няма гаранция, че общината някога ще обслужи. Засега няма посочени критерии за отсяване и така почти фалирали общини, най-често точно заради глоби по европроектите си, ще дължат пари на ББР. Може и никога да не ги платят, завършва публикацията.

Но цесиите са любим прийом на ББР. В началото на 2011 г., пак година на местни избори, фирмите за чистене около „Титан интернешънъл холдинг“, тогава и собственик и на футболния клуб ЦСКА, получиха чрез цесия 10-12 млн. лева от държавната банка, която изкупи дългове за чистота на няколко общини, сред които София, Видин, Хасково, Кърджали и Смолян.