Босна ли е люлката на съвременния джихад

През 90-те години в Босна и Херцеговина се случва нещо, което вдъхновява стотици и до днес и обяснява защо страната има повече бойци в Сирия и Ирак (над 300) на глава от населението, в сравнение с всяка друга държава в Европа, пише Марк Ърбан за BBC.

Формирането на „муджахидински батальон“ през 1992 г., по време на юговойните, съставен главно от арабски доброволци в централна Босна, е повратна точка. Днес обаче динамиката на джихада е обърната и босненците са тези, които пътуват към арабските страни, за да участват в конфликтите там.

„Има война между Запада и исляма. Босна даде тази гледна точка на съвременното джихадистко движение. Тя е неговата люлка“, казва Аймен Дийн, който пътува за централна Босна през 1994 г., за да се включи във войната там като млад доброволец от Саудитска Арабия.

Според всеобщото разбиране съвременната идея за джихад, или „свещена война“, се изгражда по време на съветската окупация в Афганистан през 80-те години. Дийн обаче смята, че Западът и салафитите (привържениците на консервативната форма на исляма от средновековието – б.а.) са били на една и съща страна в Афганистан, а след това са станали врагове в Босна.

През 1992 г. едва малцина араби заминават, за да защитят своите едноверци в Босна, докато сръбските паравоенни организации ги прокуждат от домовете им в западната и източната част на страната. В началото на следващата година обаче войната се разгръща на три фронта – и срещу католическите хървати и сърбите. В този момент муджахидинският батальон започва да наброява стотици и да „ловува“ неверници все по-активно.

След като хърватските бойци избиват около 120 босненци в Ахмичи през април 1993 г. муджахидините участват в множество репресии. Два месеца по-късно те успяват да прогонят над 200 хървати от манастира в Гуча хора, евакуирани от британски войници миротворци от ООН. След това влизат в параклиса и оскверняват стенописите му, като дори записват на видео деянията си.

През лятото на 1993 г. британските войници се сражават с муджахидините в Гуча гора и други части на страната, като по този начин поставят началото на войната си срещу джихадизма. Командирът на британците Вон Кент-Пейн казва, че те са били много по-агресивни от местните босненски бойци и често са откривали огън по боядисаните в бяло превозни средства на ООН.

В близкия град Травник, където мюсюлманското, католическото и православното население е приблизително поравно, чужденците помагат за прогонването на хиляди и опитват да наложат шериата върху останалите. Те са замесени и в отвличането на местни християни и обезглавяването на един, като след това принуждават останалите пленници да целуват отрязаната му глава.

Впоследствие случаят на брутално убития сърбин стига до съда, но муджахидинският батальон е подозиран и за много отвличания и убийства на хуманитарни служители и екзекуция на 20 хърватски затворници.

Чужденците никога не представляват повече от 1% от бойната сила на правителството в Сараево, въпреки честите твърдения на сърби и хървати, че забелязват ислямски фанатици навсякъде в конфликтните зони. От ранната фаза на войната муджахидините започват да вербуват местни, като до последните й месеци през 1995 г. те вече са внедрили в организацията си неколкостотин босненци. Така муджахидинският батальон наброява близо 1500 души.

До лятото на 1993 г. правителството започва да осъзнава вредния ефект на джихадистите върху имиджа на Босна като мултиетническа светска република. В опит да контролират батальона, те го поставят под командването на трети корпус от армията със седалище в Зеница.

Командирът му по това време – бригаден генерал Енвер Хаджисанович, беше изправен пред съда в Хага по обвинение за военни престъпления и цялостна отговорност за част от деянията на муджахидините, включително отвличанията в Травник. В края на делото прокуратурата свали обвиненията, но генералът излежа две години заради това, че негови войници са изтезавали затворници.

От самото начало генералът смята джихадистите за съмнителна военна придобивка и пише тайно съобщение до ръководителите на армията през 1993 г., в което казва: „Смятам, че зад муджахидините стоят някои високопоставени политици и религиозни лидери. Те изобщо не помагат на Босна, напротив, правят лоша услуга на Босна“.

Хаджисанович отбелязва, че тогавашният президент на страната – Алия Изетбегович, е щастлив да приеме чуждите бойци. И за да запази благоволението на арабските си спонсори.

След края на войната, съгласно Дейтънското мирно споразумение, всички чуждестранни бойци са принудени да заминат. Спомняйки си този ден, Аймен Дийн казва, че в базата на муджахидините е имало много емоции, викове и сълзи.

„Причината е, че всички бяха там с надеждата да умрат като мъченици. Тогава този шанс им беше отнет“, казва той.

Стотици муджахидини напускат Босна в посока Чечения, Пакистан и Афганистан. Сред техните възпитаници са двама от похитителите на самолети от 11 сепрември 2001 г., убийците на американския заложник Даниел Пърил и множество други бъдещи кадри на „Ал Кайда“.

Повече от 300 чуждестранни бойци остават погребани в Босна – категорично доказателство за жертвите, дадени от батальона. Десетки араби, които се срещат с местни жени или се страхуват да се приберат у дома, успяват да останат в страната и взимат босненско гражданство.

Мнозина днес смятат, че политическата сила на покойния президент Изетбегович – Партията на демократическото действие, не прави достатъчно, за да пресече дейността на чуждите бойци. Единствената разлика е, че този път стотици босненци заминават за Сирия и Ирак, а не обратно.

Неназован дипломат от Сараево казва пред BBC, че част от радикалните елементи в най-голямата бошняшка партия се държат несериозно към проблема със заминаващите бойци.

В интерес на истината, правителството на Босна предприе действия за забрана на вербуването на бойци за войни в чужбина и организира редица акции срещу екстремистки мрежи, в които бяха арестувани множество завърнали се от Близкия изток джихадисти.

Въпреки това критиците на властта казват, че от години е сляпа за арабските муджахидини, които са останали в Босна и продължават да агитират местните общности от босненски салафити.

Сред тези, които свързват случващото се сега със събитията от 90-те години е Фикрет Хаджич, обвинен, че се е сражавал за „Ислямска държава“ в Сирия. Той стават част от муджахидинския батальон през 1994 г. Години след войната работи като механик и шофьор, преди да реши, че иска да се включи в борбата срещу шиитския режим на Башар ал-Асад (алауити, които са всъщност шиитска секта – б.р.).

Макар да настоява, че не е член на „Ислямска държава“ и да критикува методите й, Хаджич споделя, че преди завръщането си от Сирия миналата година, той се е срещнал с бонскенски членове на организацията, които са се появили във видео, публикувано през юни.

Сред другите босненци от батальона през 90-те са лидерът на голяма салафитска джамия в Сараево и Билал Боснич, който е в ареста и очаква началото на процеса срещу него по обвинение, че се е бил на страната на „Ислямска държава“.

Предвид опитите на ислямистите да открият нов фронт за „халифат на Балканите“, мнозина се притесняват, че Босна е толкова уязвима, защото дори две десетилетия след края на войната, остава все така слаба и фрагментирана.