Какви са ползите от търговските вериги в България

 

По време на управлението на ГЕРБ се оформи странна коалиция от всички политически сили – БСП, СДС, ДПС и самата ГЕРБ, която се обяви за регулация на отношенията на големите търговски вериги у нас с българските производители. До законови промени така и не се стигна, но бяха подготвени. Внесе ги обаче, леко поправени, настоящото управление. Кабинетът на БСП-ДПС (+-„Атака“) застава зад тях. Аргументите в подкрепа на приетия на първо четене законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията са: двусмислени договорни условия, липсата на писмени договори, измененията на договора със задна дата, нелоялното прехвърляне на търговски риск, непочтеното използване на информация, нелоялното прекратяване на отношенията, териториалните ограничения на доставките и др. лоши практики на търговските вериги.

Навлизането и експанзията на модерната търговия в България постепенно предизвика обществена дискусия върху ползите и вредите от установяването на големи търговски вериги на територията на страната. Темата стана особено актуална след 2009 г., когато се натрупа напрежение между част от българските производители и доставчици, от една страна и големите (в голямата си част чуждестранни) търговски вериги, от друга. Това се казва в „Анализ на ефектите от навлизането на модерната търговия на пазара на храни и напитки в България“, подготвен от Института за пазарна икономика. (Със съкращения)

“Напоследък в общественото пространство упорито се налагат няколко тези за големите
търговски вериги, които най-малкото не могат да бъдат приемани безкритично. Според някои от най-разпространените такива твърдения, търговските вериги:
• Задушават дребните търговци, в резултат на което се закриват все повече семейни
магазини и безработицата расте;
• Монополизират пазара, което им дава значителна пазарна сила;
• Не плащат данъци и изнасят печалбите си от страната;
• Притискат местните производители и доставчици и предлагат основно чужда
продукция;
• Инвестициите им са еднократни (при създаването на търговски обекти) и не спомагат за
развитието на местната икономика.

Тези популярни схващания създават предпоставки за лобистки натиск, политически популизъм и повишена регулативна намеса в бизнеса, се казва в доклада.

Над 1.9 млрд. лв. повече в бюджета за периода 2007-2013 г.

Според проучването в годините, в които наблюдаваме най-значително разрастване на броя обекти на модерната търговия (2006, 2008, 2009, 2013 г.) се забелязва и най-сериозният ръст в оборотите, който не може да се обясни изцяло с повишено потребление или инфлация. “Когато тези два фактора се изолират, ефектът от изсветляване на търговията на дребно се оценява на 5 млрд. лв. за периода 2004-2013 г., а данъчният ефект по линия на допълнително събрания ДДС – на 1 млрд. лв. внесен ДДС за периода”, твърди изследването.

Според частта в проучването, посветена на фискалните ефекти от развитието на търговските вериги „от 2007 г. досега десетте най-големи търговци с храни на дребно са внесли близо 475 млн. лв. данъци и осигуровки върху възнагражденията на служителите си. Към тези числа трябва да се прибавят и приблизително 78 млн. лв. платени корпоративни данъци по оценки на ИПИ на база данни от веригите. Кумулативният ефект върху фиска от внесените преки и косвени данъци и от изсветляването на част от търговията с храни за периода 2007-2013 г. се изчислява приблизително на 1.93 млрд. лева или 1,3% от данъчно-осигурителните приходи в консолидираната фискална програма за същия период“.

Над 23 000 работни места с 38% по-големи заплати

В анализа се посочва още, че десетте най-големи вериги дават работа на над 23 000 души към края на 2013 г. В процентно отношение това представлява около 6 % от всички заети в сектора на търговията като наетите в десетте най-големи вериги получават средно с 38% по-големи брутни възнаграждения спрямо останалите в сектора или средно 1048 лв. спрямо 759 лв. на месец.

Веригите развиват хранителната индустрия в България

Според анализа на ИПИ съществува набор от доказателства, че възходът на веригите влияе позитивно върху хранителната индустрия като цяло (особено от гледна точка на потребителя), а и върху веригата на доставки. Те стимулират конкуренцията, ефективността, иновациите, потребителския избор, пазарната експанзия и връзките с други сектори на икономиката, а също подпомагат транфера на знания и умения.

Модерната търговия в България води началото си от първата половина на 90-те години като от година на година конкуренцията в сектора се изостря все повече и повече. Към момента Топ 10 веригите по приходи заемат около 30 % от пазара, а останалите почти 70 % се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. През последните около 5 години конкуренцията в модерната търговия е толкова мощна, че 5 инвеститора излизат от българския пазар, една верига сменя собствеността си 3 пъти, а няколко бранда биват закрити. Тези процеси, както и бизнес моделите на компаниите доведоха до редица положителни ефекти за потребителите.

До 35 000 стоки на по-ниски цени

Резултатите от проучването на ИПИ, както и други проучвания, сочат, че търговските вериги предлагат основни хранителни продукти на по-ниски цени спрямо другите магазини. В същото време асортиментът им е значително по-голям. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, средният брой артикули, предлаган в дискаунтърите е 1300, в супермаркетите е 12 000, а в хипермаркетите стига до 35 000.

Друг съществен ефект от потребителска гледна точка е качеството на стоките. Според редица проучвания, цитирани в доклада на ИПИ, качеството на продуктите в големите вериги е по-високо от това в традиционните канали за търговия. Модерната търговия обикновено налага свои стандарти, които често надхвърлят държавните такива в съответните държави. В България, Полша и Румъния качеството е другата важна причина освен цената, поради която потребителите насочват част от покупките си към веригите

Модерната търговия стимулира сектора на услугите

Извън еднократните инвестиции и работните места, които търговските вериги създават при отварянето на нови обекти, те имат постоянни разходи, които захранват други дейности в сектора на услугите и по косвен път спомагат за разкриването на нови работни места в икономиката. Освен значителните разходи, които правят за комунални услуги, веригите формират 3,6% от рекламния пазар, 2% от пазара на частни охранителни услуги в страната, създават пазар на недвижими имоти за над 10 млн. лв. на година, между 4 и 5 млн. лв. на година за почистващи услуги. Към тези числа могат да се прибавят по средно 4.2 млн. лв. на година за телекомуникационни услуги, 3 млн. лв. за поддръжка на софтуер и хардуер, 2.4 млн. лв. за счетоводни и данъчни услуги, 2.2 млн. лв. за банкови услуги,
1.6 млн. лв. за счетоводни услуги и др.

Над 70% от стоките във веригите са български

Според анализа на ИПИ средният дял на оборота в Топ 10 веригите, който се пада на стоки, доставени от български производители или дистрибутори, се движи около 72% в периода 2007-2013 година. Като в цели продуктови групи българското производство е абсолютен монополист или държи значителен пазарен дял (като например охладено и замразено пилешко месо, бяло саламурено сирене, кашкавал, лютеница и пр.).

Според проучването, благодарение на партньорството си с търговските вериги, възможностите, които получават българските производители, могат са се обобщят така: супермаркетите представляват ефикасен и мощен пазарен инструмент за диверсификация на продукцията (например, ако един малък магазин предлага няколко десетки артикула млечни продукти, то един хипермаркет предлага стотици такива артикули) и за понижаване на разходите за потребителите. По този начин веригите предоставят на производителите достъп до по-голям и по-разнообразен пазар.

Сдружаване и сътрудничество по цялата верига на доставки

Според ИПИ предизвикателството към малките производители в момента е сдружаването – общото предлагане, пласиране и инвестиции са възможност да стъпят в големите вериги, а нишовото производство и таргетиране на определени потребителски изисквания би им гарантирало трайно присъствие в по-малките търговски обекти.

Интересен пример за реакция в това отношение е Чехия. Там изискванията на веригите за количество и разнообразие на продуктите се превръщат в движещ мотив за създаването на организации на производителите на плодове и зеленчуци. Тези организации спомагат за преодоляването на проблемите с недостатъчния обем на продукцията и липсата на инвестиционен капитал у малките производители. Участниците в подобни организации се ползват от обща инфраструктура за съхранение, сортиране и пакетиране, както и от нарасналата пазарна сила в преговорите с веригите.

Сътрудничеството между международни търговски вериги и местни фирми би могло да обхване цялата верига на доставки. Един пример в това отношение е Индонезия, където група от организации на малки производители на пъпеши, международна верига супермаркети, компания за семена и препарати, специална правителствена програма и специализиран търговец на едро затварят веригата производство-доставка-реализация.

Победител е потребителят

Заключението от проучването е, че ефектът от развитието на търговските вериги върху традиционната търговия у нас е двустранен – от една страна част от малките обекти не издържат на конкуренцията, но от друга се отварят нови възможности за специализирани магазини и като цяло нетният ефект върху пазара на труда не е негативен, а в най-лошия случай – неутрален по отношение на броя на заетите в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия.

Местните производители и доставчиците са поставени пред необходимостта да се съобразяват с нови условия и да полагат повече усилия да бъдат конкурентоспособни, ефективни и иновативни. От всички тези промени в сектора най-големият победител са потребителите, за чието внимание се борят все повече играчи, които се стремят да предоставят по-добра продукция и услуга на по-ниска цена.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв