Защо приватизация на болниците, вместо по-добър контрол на парите

©EPA/БГНЕС

При съществуващите 105 частни болници в България и близо 250 държавни и общински, Министерството на здравеопазването реши да отвори вратата за приватизация на лечебните заведения, т.е. за създаване на нови частни структури.

Общо 52% от средствата, давани за здравеопазване, отиват за финансиране на болнично лечение – с близо 20% повече от средното за ЕС, показват данни на Националния център по обществено здраве и анализи. За лекарства отиват близо 30 на сто и най-малко средства остават за профилактика.

За периода 2008-2014 г. публичните разходи в системата за здравеопазване са нараснали с 23% – от 2.815 млрд. лева на 3.468 млрд. лева.

Наскоро д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, заяви: „Поради начина на финансиране и начина, по който е структурирана системата, на практика се хоспитализират хора много често фиктивно, тъй като заплащането и на лекарите и въобще на персонала в лечебните заведения зависи от броя преминали пациенти, а не какво точно е извършено в лечебното заведение“.

По думите му българите плащат малко за здравно осигуряване, а когато се наложи да влязат в болница, продават имуществото си заради лечението. Той подчерта, че препоръките на Световната здравна организация (СЗО) са да има не повече от 15-20% доплащане в здравните системи, за да е сигурно, че когато човек се разболее, няма да е необходимо да продава имущество, за да получи лечение.

Според него големият проблем на здравната ни система е, че голяма част от дейностите, които биха могли да се извършват извън лечебните заведения, се извършват именно в тях. „Хоспитализират се хора, без да има нужда. Всички знаем, че често това се прави само и само да се извърши едно изследване, което например не се плаща от здравната каса, но за да се финансира това изследване, човек се води в болница 3 дни“.

Даниела Дариткова: Изненадващо се появиха нови текстове

В предварителните обсъждания на Закона за лечебните заведения нямаше текстовете, които са се появили, когато вече е било на ход одобряването на законопроекта в МС, заяви по БНР председателят на Комисията по здравеопазване в 43 НС Даниела Дариткова по повод изваждането на големи болници от забранителния списък за приватизация.

„В Комисията бяхме в очакване на промени, които да касаят Националната здравна карта и дефинирането на една по-ясна и равномерно разпределена структура на лечебните заведения. На нас ни липсва и досега достатъчен финансово-икономически, социален, здравен анализ на необходимостта да се върне темата за приватизация. Надяваме се в хода на обсъжданията всичко това да ни бъде предоставено допълнително“.

Дариткова изрази съмнение, че дори и да е възможно, някой би се наел да купи „Пирогов“ или Инфекциозна болница. По-големите тревоги, според нея, са финансово-правните съображения в закона и съображенията, които касаят възможността за медицинско обслужване.

Освен това финансовите взаимоотношения и консултативните и медицинските услуги са така структурирани в момента по отношение на спешните отделения, че те са изключително обвързани с държавните или общинските болници, в които функционират, отбеляза тя.

Ако законопроектът бъде приет на първо четене идната седмица, Дариткова ще даде максимален срок за възможност за предложения и за прецизиране на текстовете, за да бъдат направени необходимите анализи.

Процесът

Всички лечебни заведения, освен спешните отделения, ще могат да се приватизират, обясни преди ден зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков. Шарков опроверга информацията относно 67 болници, които ще отпаднат от забранителния списък за приватизация. Той посочи, че не знае нищо за такъв списък.

По повод информацията, че гласят „Пирогов“ за продан, Шарков посочи: „Не вярвам някой да иска да приватизира „Пирогов“. Спешните отделения са държавен ангажимент и няма да се приватизират.

„Отпушването на приватизацията дава възможност на частния капитал на инвестира в съществуващите лечебни заведения, а не непременно да прави нови“, коментира Шарков. От края на 2001 г., когато беше забранена приватизацията, досега в България имало пуснати над 100 нови лечебни заведения.

Шарков изтъкна, че са записали изрично в закона, че дейността на едно лечебно заведение след приватизацията трябва да се запази същата. Той подробно описа процеса, по който ще се действа и ясно е разписано кой взема решението.

Когато се касае за областна болница, решението се взима от Общото събрание, в което има представители на всички общини. „Не може да има никакво съмнение, че някой може да се опита задкулисно зад тези хора, които са собственици на капитала на лечебното заведение, да направи някаква приватизация“, увери той и допълни, че не знае за какъв списък става дума и не е виждал такъв.

След като се заяви инвестиционно намерение, Общото събрание се събира заедно със Съвета на директорите на конкретната болница и вземат решение. След това то се внася в МЗ, където трябва да бъде оценено и внесено за решение на Министерски съвет. Ако се прецени, че това е добро за болницата и пациентите, тогава кандидатът инвестира в това отделение.

Инвеститорът трябва да посочи в инвестиционното си намерение какво иска да прави. Какво ще печели, си е негов въпрос, каза Шарков. Важното било грижата за пациентите да е качествена. Зам.-министърът на здравеопазването не смята, че приватизацията ще лиши държавата от възможността й да упражнява здравната си политика.

Досега всички тези лечебни заведения нямаха право дори да продадат някакви бараки, които са се разпаднали, подчера Шарков.

За пример той даде общинска болница, която в момента се приватизира с решение на общинския съвет и в момента инвеститорът там влагал 56 млн. лева. Не стана ясно кое и къде е въпросното лечебно заведение. Ако някоя община е готова да отдели такъв бюджет за своята си болница, аз лично не вярвам, изтъка Шарков.

При извънболничната помощ може да стане най-лесно, защото наемателите на кабинетите могат да станат техни собственици, смята той.