Първанов - за президент. Не Борисов

Първанов – за президент. Не Борисов

Бойко Борисов няма да се кандидатира на изборите за президент догодина. Големият сблъсък може да е между Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Стига Конституционният съд да успее да извърти записа в Конституцията, който гласи, че президентът и вицепрезидентът може да бъдат преизбирани само за още един мандат. (Не пише последователен или не.)

Към юни 2015 г. това може би изглежда твърде смела прогноза за есента на 2016 г. Но вече има достатъчно индикации, че сериозната конкуренция за държавен глава догодина може да е Първанов vs Плевнелиев.

Откакто е напуснал „Дондуков“ 2, Първанов премина през няколко фази – отби се за кратко на „Позитано“ 20, почувства се некомфортно като един от другарите и потърси своето политическо бъдеще в собствена партия, която удари БСП като багер – ромска къща.

Благодарение на Бойко Борисов и ГЕРБ, АБВ е във властта, а лидерът й Георги Първанов продължава да се държи надпартийно, надкоалиционно и изобщо… президентски. Позволява си да говори по теми, по които БСП така и не се престраши да говори публично – бунтовете в ромските гета, и макар да не използва реториката на „Атака“, умело се вмества в нишата на проруски настроените българи, без да изглежда като втора цигулка. (Отново за разлика от БСП и ръководството й.)

А някак така, загрижено, от мисъл за България, дори спестява част от договореностите, поети впрочем по негово време като президент и главнокомандващ – през 2006-а, с Дългосрочно споразумение между България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. Разчитайки, че едва ли повечето хора са го чели, когато казва, че „никога не е договаряно тежко въоръжение“ и дислоцирането на бойна техника на НАТО ни прави мишена (!?).

Само отбелязваме, че терминът „военно оборудване“, употребен в документа, подписан от вицепремиера и външен министър в тройната коалиция Ивайло Калфин, означава „оборудване, специално проектирано или адаптирано за военни цели и предназначено за използване като оръжие, боеприпаси или материал с военно предназначение“. Да, и тежко въоръжение също – за нуждите и целите, описани в документа.

Така или иначе Първанов се намества умело в тази ниша – все пак близо половината българи се смятат за русофили и при още подгряване с някоя и друга опорна точка, (сделанно в России), може и да повярват, че ей сега започваме война с „братушките“. Макар БСП да не успява да действа като правителство в сянка, Георги Първанов показва размах като „президент в сянка“-

И при цялото това говорене, Първанов удря по едно рамо на „другарите“ от БСП, което навява на някои мечтата за една обединена левица. Ето например, депутатите от АБВ, които подкрепиха в зала гласуването на външен дълг за 16 милиарда лева, подкрепиха предни дни БСП – заедно с Патриотичния фронт и БДЦ, за да сезира Конституционния съд за същото това действие.

Какво по-подходящо време да се тества „обединението“ на президентските избори догодина? С аргумента, че за парламентарни е далече, а президентската институция все пак е голяма власт, стъпка към връщането на левицата във властта. След като се опита да овладее БСП отвътре и не успя, Първанов ще превземе на абордаж този кораб, чийто екипаж е демотивиран и обзет от бунтове. При това с партията си АБВ, която изглежда като по-елитарната левица. И, разбира се, за всичко – и за трети мандат – ще бъде подкрепен от ДПС.

Избягва темите като цената на тока. Иначе все някой би припомнил на ковача на Големия шлем, че – макар да се разпадна, ни тежи в цената на тока. Но на един президент не отива да говори за това. За друго може. Например, на 24 юни ето това: „… Не е имало случай, в който президентските институции да откажем диалог и да сме затръшвали вратата. Винаги е имало чуваемост на идеите и предложенията на БТТП. Претенциозно се гордея, че по това време се опитахме да реализираме дългосрочно идеята за икономизация на външната политика на България“.

(Спомнете си за „социалния президент“…) Военните теми също са добре дошли – като за главнокомандващ.

На 8 април поиска свикване на КСНС – за енергетика и сигурност, все с отправна точка Русия. Тогава обяви, че освен газовата тема, на заседанието на КСНС трябва да бъдат поставени и въпроси по военната сигурност на България. И“На един такъв съвет трябва да се изнесат конкретните данни за това какво се случва на българска територия, какви обучения се провеждат, има ли действия, които да се изтълкуват от руската страна като враждебни в този деликатен момент“.

Забравил е НАТО-вското си минало. Все пак няколко месеца след като оглави БСП на извънредния 42-и конгрес през декември 1996 г., парламентът прие с консенсус Декларация за национално съгласие, в която определи като приоритет присъединяването на България към ЕС и НАТО. Първанов беше начело и на партията, и на парламентарната група на социалистите тогава.

А с Борисов го свързва крепка дружба. Независимо от вербалните атаки и не само заради онова „обещал съм на президента, Мишо Бирата няма да закачам“. На президентските избори ‘2006 Бойко Борисов, тогава кмет на София, не се яви и така предреши изхода. През 2012 г. беше на върха на рейтингите. Защо да не е премиер… колкото може. За това няма ограничения в мандатите.

Ето затова и Първанов обяви, че за последно е начело на АБВ. Тегли го към „Дондуков“ 2. Макар преди форума на АБВ през април т.г. да обяви, че амбициите му не са за връщане в президентството или в друга институция.

Но нима същият този Първанов не беше призовал за „отваряне на икономическите досиета на прехода“, че „лидерите на прехода трябва да подготвят своето оттегляне от върха“ и други мантри, които никой, освен Google, не помни. В крайна сметка за какво са инициативните комитети от интелектуалци, ако не да издигнат един добър президент?!