САЩ: Интеграцията на ромите е проблем №1 за България

Джон Кери - Бойко Борисов

Джон Кери – Бойко Борисов

Маргинализацията на ромското малцинство е все още най-сериозният проблем с правата на човека в България. Това става ясно от редовния годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на демокрацията и човешките права в света. Отбелязана е и влошената медийна среда, автоцензурата, корпоративният и политическият натиск, а усилията срещу злоупотребите във властта са определени като недостатъчни. [related-posts]

„Корупцията продължава да е спънка за възможностите на правителството и подкопава доверието на обществото, и бизнеса в правораздаването и други държавни институции“.

Държавният департамент не пропуска да посочи и суровите условия в затворите, пропуските в политиката спрямо бежанците, дискриминацията спрямо малцинствата и случаите на експлоатация на детски труд. Отбелязани са и обвиненията в купуване на гласове по време на изборите и използването на расистка, ксенофобска и подстрекателска реторика по време на кампаниите.

В доклада е регистрирано и увеличаване случаите на искания от политически партии за затваряне на неправителствени организации, които получават финансиране от чужбина.

Етнически малцинства

Според доклада обществената дискриминация и предразсъдъците срещу ромите и други малцинствени групи в България остава основният проблем. Според преброяване от 2011 г., у нася има 325 345 роми, по-малко от 5 на сто от населението, както и 588 318 етнически турци, по-малко от 9% от населението. Наблюдатели твърдят, че тези цифри са неточни, тъй като повече от 600 000 души не участват в преброяването.

Много роми продължават да живеят в ужасяващи условия. 55% живеят в пренаселени градски квартали. Между 50 до 70% от техните жилища са незаконно и неправилно изградени, често без подходящо водоснабдяване и канализация. Те нямат достъп до здравни услуги, където също са обект на дискриминация. Данните от 2013 г. сочат, че 30 на сто от ромите не са се регистрирали към общопрактикуващ лекар (т.е. липсва здравно осигуряване), а 78.8% не са имали достъп до зъболекар.

Освен това се отбелязва, че повечето ромски деца посещават „сегрегирани“ училища.

Лоша медийна среда

Продължаващото влошаване на медийната среда и увеличаването на медийната автоцензура заради корпоративен и политически натиск също са проблем на България.

Нарастващата и непрозрачна концентрация на медийна собственост сериозно нарушава медийния плурализъм. Непрозрачността в собствеността и огромната концентрация на медии в рамките на няколко конгломерати са най-слабите черти на българските медии.

Политизирането на медиите ги прави по-необективни доставчици на информация. Обобщено в медиите в България царят липса на собственост и финансовата прозрачност, редакционни пристрастия и чувствителност към икономическо и политическо влияние.

Прилагането на насилие и сплашването на журналисти продължава.

Корупция

Корупцията във властта е друг основен елемент в доклада. В него се посочва, че въпреки предвиденото наказателно преследване на корупцията в закона, правителството не го прилага ефективно и служителите във всички сфери на управлението често участват в корупционни практики безнаказано.

Според доклада на ведомството, корупцията продължава да бъде пречка пред възможностите на правителството и подкопава общественото и бизнес доверието в съдебната система и другите държавни институции. В него се отчита, че правителството на България е предприело стъпки за съдебно преследване и наказване на длъжностните лица в службите за сигурност и на други места, които са извършили злоупотреби, но действията им са били недостатъчни, а безнаказаността е проблем.

Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване, нарушения при поръчки и търговия с влияние. През април Софийският градски съд осъди председателя на Комисията за предотвратяване и идентифициране на конфликт на интереси Филип Златанов на три и половина години затвор за злоупотреба с властта си. Към края на октомври делото срещу бившия депутат Димитър Аврамов за съучастие в подкуп продължава в Софийски градски съд.

Най-малко 320 лица, на национално и местно ниво, имат отговорности, свързани с борбата с корупцията. ДАНС има мандат да разследва корупционни действия на високо равнище, правителството и други официални лица. Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност е отговорен за анализ, планиране и разработване на антикорупционни решения и политики. Постоянната комисия в Народното събрание е отговорна за разглеждане на законодателни инициативи и мониторинг на правителствени агенции. Независима комисия е отговорна за предотвратяване и идентифициране на конфликт на интереси. Въпреки това, липсват устойчиви механизми за борба с корупцията. Европейската комисия разкритикува антикорупционни агенции за „липса на координация, независимост и външен надзор.“

От януари до септември прокуратурата е започнала разследвания по 724 нови случая, с 287 наказателни преследвания в съда с участието на 364 души, а съдилищата са осъдили 172 лица и оправдали 40.

Заради тези и други проблеми хората критикуват правителството. В селските райони с по-малко възможности за работа обаче хората не са особено склонни да критикуват властите, се посочва още в доклада.

Достъп до интернет

В документа на Държавния департамент се отбелязва, че правителството не ограничава и не нарушава достъпа до интернет, и не цензурира онлайн съдържанието. Няма сведения за следене на лична онлайн комуникация. Службите за сигурност могат да имат достъп на електронни данни с съдебно разрешение, когато разследват кибер и тежки престъпления.