US военна техника в България ще има, истерия - също

US военна техника в България ще има, истерия – също

Даниел Митов. Снимка: БГНЕС

Министърът на външните работи Даниел Митов потвърди, че в България ще бъде разположена американска военна техника, въпреки че броени часове преди това министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че до момента не е постъпвало подобно официално искане от страна на САЩ. Ако подобно запитване бъде отправено, за него ще бъдат информирани българската общественост и институции и след това ще започне процедура по съгласуването му, каза Ненчев.

Още по темата

Обявените намерения за разполагане на военна техника в България са в рамките на споразуменията, постигнати в Уелс и в рамките на сътрудничеството, което имаме в сферата на сигурността и отбраната със САЩ, подписано от 2006 г. от тройната коалиция. Това пък заяви в Министерския съвет министърът на външните работи Даниел Митов,

Преди ден, по време на посещението си в естонската столица Талин, министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър съобщи, че Вашингтон ще разположи около 250 танка, бронирани автомобили и друго военно оборудване в седем европейски страни, за да увери в подкрепата си съюзниците си от НАТО, които са изправени пред заплахи от Русия и терористични групировки.

Оборудването във всяка страна ще бъде достатъчно за нуждите на една рота или батальон и ще бъде разположено временно в България, Естония, Германия, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Картър посочи, че Естония, Литва, Латвия, България, Румъния и Полша са се съгласили да приемат на своя територия американско тежко въоръжение. В тези страни САЩ ще разположат временно тежки оръжия, включително танкове, бойни машини на пехотата и артилерия.

Соцдепутати поискаха днес изслушване на военния министър в парламента по повод обявените намерения за разполагане на войници и тежка бронирана техника. Ако решението на парламентарната група на БСП не бъде удовлетворено, те ще инициират подписка от 1/3 от членовете на комисията по отбрана.

На въпрос дали има писмено уведомление от НАТО, макар и чрез американския посланик Марси Рийс, за това какво оръжие и къде ще се разполага, Митов заяви, че все още няма никакви технически параметри „по отношение на това какво ще дойде за учение“. „Има си процедура, която винаги се спазва. Когато ще идва нещо в България – българското правителство е наясно, то е питано, дава си съгласието и чак тогава идва. Тази процедура никога не е нарушавана“, обясни външният министър.

Запитан дали има руски протест по повод разполагането на оръжия в определените държави и по-конкретно в България, Митов коментира, че не са получени официални възражения от страна на Русия. „Нагнетяването на напрежение в обществото не е нещо, което излиза от правителството. То излиза от политически партии, които очевидно се опитват да извлекат политически дивидент от нагнетяване на такова напрежение и от сложната геополитическа обстановка. Националната ни сигурност е въпрос на национален консенсус и тя трябва да ни обединява, а не да ни разделя и да се използва за пропаганда“, посочи още Митов.

До 2500 войници – по споразумение от 2006-а

„Разполагането на техника, както и присъствието на американски и други съюзнически войски от Алианса се извършва въз основа на предварително одобрени планове на военнослужещите, които ще извършат тренировки на българска територия, както и техниката, която ще бъде използвана. В този случай не е възможно САЩ, като страната-членка на НАТО, да разположат подобна военна техника, без тя бъде включена в плана за тренировката, за участието, в какъв период от време“, обясни зам.-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев.

Той посочи, че съгласно споразуменията от 2006 година се позволява войските на САЩ да извършат тренировки на българска територия в рамките до 2500 души със съответната техника. „Към този момент тази численост не е и няма да бъде достигната. Всичко това се извършва въз основа на предварително оповестени планове в рамките на общосъюзническо командване по операции и не е възможно разполагането на такава техника, без съгласието и знанието на българското правителство и военно ръководство“, каза още той.

Митов: Създава се истерия

Даниел Митов поясни, че досега постоянно са се провеждали такива учения, в продължение на 9 години, идвала е военна техника и са се провеждали взаимни учения с българската армия. „Те целят повишаване на капацитета на българската армия, на боеспособността и съвместимост със силите на НАТО. Това се продължава и в момента“, каза той.

„Тъй като имаме отговорност пред българските граждани по отношение на подготвяни учения на територията на Република България в рамките на НАТО, за пореден път се създава истерия около нещо, което е обявено предварително, нещо, което имаме като план и е договорено в УЕЛС на последната среща на върха на НАТО. На тази среща 2014 г. бе приет план за готовност за действие, който включва засилване на ученията на Източния фланг на НАТО в отговор на кризата в Украйна и на кризата в Близкия изток, която е изключително сериозна“, заяви Митов.

Той поясни, че от друга страна въпросният план за готовност за действие включва както адаптационни мерки, така и мерки, които гарантират сигурността на държавите-членки на НАТО особено по Източния фланг. „Тези гаранции стават през засилени учения. Такива учения имаше в началото на годината и пак се създаде такава истерия. Сега ученията продължават. Те са над 70, планирани. Когато имаме готовност и повече информация за техническите параметри ще уведомим обществеността и Комисията по отбрана така, че народните представители да са наясно какво се случва“, добави външният министър.

Американските намерения

САЩ вече обяви временното разполагане на свои тежки оръжия на т.нар. „източен фланг“ на НАТО, без да мобилизират войски. Това става в момент, в който сблъсъците в Украйна се ожесточиха. Там загинаха нови четирима души, пише Франс прес.

„Ние ще позиционираме временно оръжие за една бригада, включително бойни машини и свързаното с тях оборудване, в страните от Централна и Източна Европа“, заяви във вторник в Талин, Естония, министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър.

Заявлението идва в момент, в който конфликтът между украинските правителствени сили и обявилите се за отделяне от Украйна отново фокусира вниманието на международната общност. От април 2014 година, след военизираната смяна на властта в Киев и операцията, която новите власти започнаха срещу бунтовния Изток, загинаха над 6400 души.

Ръководителите на руската, украинската, френската и германската дипломация, събрани във вторник вечерта в Париж, призоваха за „бързо деескалиране“ и „незабавно прекратяване на огъня“ в източната част на Украйна. Те препотвърдиха и своята „привързаност към пълното прилагане“ на мирните споразумения от Минск.

Срещата се проведе на другия ден след удължаването, от страна на ЕС, на икономическите санкции (засега до януари 2016) срещу Русия, заради предполагаемото й участие в конфликта.

През последните 24 часа са убити трима цивилни в град Донецк, загина украински войник, 12 души са ранени. Андрий Лисенко – военен говорител на Киев – съобщи за смъртта на войника и ранените, а тримата цивилни са загинали в град Донецк от отцепилата се от властта на Киев т.нар. „Донецка народна република“ (ДНР).

Мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) съобщи преди ден за засилване на боевете в Донецк през уикенда и осъди увеличението на нарушенията на примирието край град Мариупол – последният голям град в зоната на конфликта под контрола на правителствените войски на Киев.

Ясен сигнал

„Ние не искаме студена война, още по-малко гореща война с Русия, ние ще защитим нашите съюзници“, заяви в Талин Картър, като добави, че САЩ ще разположат оборудването си в България, Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония.

Според Пентагона 250-те единици тежко оръжие са: 90 тежки танка „Ейбрамс“ (Abrams), 140 бронирани коли „Брадли“ и 20 самоходни оръдия.

За първи път американски тежки оръжия се разполагат в тези страни, които се присъединиха към НАТО, а преди падането на Берлинската стена принадлежаха към сферата на влияние на Съветския съюз.

„По този начин американците изпращат ясен сигнал, както към Русия, така и към съюзниците на САЩ и другите големи сили, за да демонстрират, че САЩ остават глобална сила, способна да сдържа руската заплаха в региона, и че не са сила в упадък“, казва пред Франс прес Марчин Терликовски, шеф на проекта за Европейска сигурност и отбранителна икономика в Полския институт за международни отношения във Варшава.

Посланикът на САЩ в Брюксел Дъглас Лут заяви, че става въпрос за „празни танкове“ и „празни (бронирани) коли“, които войниците могат да използват за учения. Според американския дипломат, „този подход напълно зачита ангажиментите на НАТО“, включително по отношение на Русия, и „не трябва да се провокира враждебна реакция от никого“.

Планът на САЩ все пак вече провокира гнева на руския президент Владимир Путин, който обяви в отговор усилване на ядрената арсенал с разполагането на повече от 40 нови междуконтинентални ракети до края на годината. Балтийските страни и други страни в Източна Европа показват, че са много притеснени след анексията на Крим от Москва и сраженията в Украйна.

След Талин Картър ще отиде в Брюксел за срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО на 24-25 юни. На 26 юни той отива в Германия, за да присъства на военни маневри с участието на 12 европейски държави.