Няма спад в търсенето на кадри от професионалните гимназии

Снимка: БГНЕС

Все по-малкият интерес към професионалното образование, ниският брой на завършващите кадри и намаляващото качество в професионалните гимназии създават глад за средни специалисти на трудовия пазар, сочи анализ на Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Въпреки сравнително добрата реализация на трудовия пазар, недостигът на такива специалисти е видим в повечето области в България, изтъква докладът.

Проблемът с липсата на подготвени кадри затруднява дейността главно на фирмите от сектора на промишлеността.

Това се случва при над 15% от индустриалните предприятия, около 14% от фирмите в секторите на строителството и търговията и малко под 8 на сто от фирмите в сектора на услугите.

По този показател България се отличава значително от европейските страни. Според данните на Евростат в Дания едва 7.4 на сто от предприятията в индустрията отбелязват недостига на кадри като фактор, затрудняващ дейността им.

Графика: Институт за пазарна икономика

България се нарежда на четвърто място по нужда от квалифицирана работна ръка след Унгария (27.2%), Великобритания (17.2%) и Полша (15.8%). На другия полюс са Кипър (0.1%), Испания (0.4%), Гърция (0.5%) и Италия (0.7%). Основна причина за това обаче е високата безработица в тези държави.

През последното десетилетие тенденциите на българския трудов пазар са пряко свързани с европейските, но са много по-остро изразени, сочи анализът на ИПИ.

В документа се отбелязва още, че след 2013 г. необходимостта от кадри се засилва все повече, а безработицата намалява. От една страна това е признак за възстановяване на трудовия пазар и икономиката, но от друга показва сериозните проблеми със структурната безработица.

Заключението на ИПИ е, че общата картина показва необходимостта от добре подготвените кадри на професионалното образование, които могат да се окажат ключ към по-ефективен трудов пазар и по-бързо развиваща се икономика.