Осемте най-известни мърляви фестивали

Снимка: EPA/ БГНЕС

С напредването на възрастта мнозина от нас плащат висока цена, за да се впишат в света на порасналите. Една от най-скъпите за някои е това, че е неприемливо да се прибереш вкъщи омърлян от главата до петите. Затова са измислили специални фестивали, на които е задължително да се оцапаш. Ето осем от тях:

1. Сонгкран

Снимка: EPA/ БГНЕС

Започваме с най-скорошния – водният фестивал, който отбелязва началото на новата година в Тайланд. Сонгкран винаги се провежда в средата на април. Датата за фестивала първоначално се е определяла от астрологично изчисление, но сега е фиксирана – на 13 и 14 април. Сонгкран се пада в най-горещото време от годината в Тайланд, в края на сухия сезон. Представлява водно сражение с кофи, маркучи и водни пистолети. Събитието не е концерт по желание, така че ако се намирате в Тайланд по това време на годината, няма начин да се измъкнете сухи.

Историческо оправдание: Заливането с вода възниква като начин да се уважат хората. Водата се събира, след като е била излята върху статуи на Буда. Тя се превръща в свещена и се използва, за да донесе късмет на по-възрастните и семейството, след като се излее отгоре им. С времето празникът еволюира и започват да се потапят хора във вода, за да се облекчат от жегата, а впоследствие се превръща във водна битка. В днешно време акцентът е върху забавлението, не толкова върху духовните и религиозни аспекти на фестивала. Въпреки това водата се възприема като символ на измиване на всички злини.

2. Томатина

Снимка: EPA/ БГНЕС

Ежегоден фестивал, провежда се в последната сряда от август в испанския град Буньол в област Валенсия. Събитието е много популярно както сред туристите, така и сред местните жители, така че всяка година улиците са пълни. Фестивалът представлява брутално сражение между десетки хиляди ентусиасти, които се замерват с тонове развалени и негодни за ядене домати по улиците. Празненството продължава цяла седмица и включва музика, паради, танци и фойерверки. Технически фестивалът не започва преди някой смелчага да се изкачи по дървен стълб, покрит с мазнина, и да достигне сушен свински бут на върха. Това на практика е невъзможно и никой не успява да достигне бута, но градусът на настроението се покачва и боят с домати започва и настъпва пълен хаос.

Историческо оправдание: Най-популярната теория за това как е възникнал Томатина датира от 1945 г. Тогава по време на местно празненство възникнал спор и хората започнали да се замерят със зеленчуци. Един домат ударил човек, после още един и още един. Накрая всички започнали да се замерят с домати и полицията се намесила. На следващата година младите хора отново подхващат сраженията с домати и пак са разпръснати от полицията. След няколко години повторения боят с домати се превърнал в традиция. През 1951 г. е забранен и много участници са арестувани, но жителите на Буньол принудили властите да ги освободят. Така традицията се възродила и започнала да привлича трупа все повече участници в доматената битка.

3. Калният фестивал на Бурьен

Снимка: EPA/ БГНЕС

Ежегоден фестивал, който се провежда през лятото в Бурьен, град в Южна Корея на около 200 км южно от Сеул и продължава две седмици. Калта за празненството се взима от тинестите площи край Бурьен и с нея се пълнят надуваеми басейни на брега на морето. Оцветена кал пък се използва за боди арт. Всяка година фестивалът събира над 2 000 000 желаещи да се въргалят в калта.

Историческо оправдание: Всъщност калният фестивал започва като маркетингов трик. През 90-те години на миналия век корейска козметична компания започва да използва местността, богата на минерална лечебна кал, за своите продукти. Първоначалната цел на събитието е била да образова хората за ползите за здравето и красотата от използването на органични съставки като кал в козметиката. Забавата от цапотенето с кал обаче бързо го превръща в ежегодна традиция.

4. Битката на портокалите

Снимка: Wikimedia Commons

Ежегоден фестивал, провежда се по време на карнавалния сезон (обикновено през февруари) в северния италиански град Ивреа. Битката на портокалите би трябвало да се води единствено между определени отряди. Не че това пречи да попаднете в средата на сражението, но все пак внимавайте, защото портокалите са по-тежки и по-твърди в сравнение с доматите.

Историческо оправдание: Историята на фестивала не е много ясна. Според един източник, смятан за най-достоверен, събитието се провежда в града в знак на ненавист към местен властен тиранин, който се опитал да изнасили девойка в навечерието на сватбата й. Тя обаче защитила честта си като го обезглавила. Впоследствие населението щурмувало двореца. Версията е, че портокалите символизират тестисите на тиранина.

5. Холи

Снимка: EPA/ БГНЕС

Холи е пролетен фестивал, известен също като празник на цветовете, а понякога и на любовта. Датата на Холи зависи от лунния календар, но обикновено се пада през февруари или март. Празнува се в Индия и Непал, както и в страни с големи групи южноазиатско население. Празненството е с древни хиндуистки религиозни корени. Хората честват Холи като хвърлят цветен и ароматизиран прашец един върху друг. В миналото праховете се оцветявали с естествени екстракти и подправки като куркума. В повечето големи градове замерянето с прах започва от улицата, но в някои селища това се случва в храм или друго религиозно светилище.

Историческо оправдание: Една от легендите за Холи разказва за бога Кришна. Като бебе той придобива своя характерен тъмно-син цвят на кожата, след като демонът Путана му отравя кърмата. Според преданията в младежките си години Кришна се отчайва, тъй като не вярва, че бледоликата Радха, а и други момичета, ще го харесат заради цвета на кожата му. Майка му се уморила от това отчаяние, помолила го да говори с Радха и да оцвети лицето й с какъвто цвят поиска. Той следва съвета на майка си и с Радха се влюбват. Оттогава закачливото оцветяване на лицето на Радха се отбелязва като празник на цветовете. Фестивалът Холи има и друго културно значение. Това е празничен ден, в който оставяш грешките си в миналото, слагаш край на конфликти с други хора и е ден за прошка.

6. Els Enfarinats

Снимка: EPA/ БГНЕС

Ежегоден фестивал, който се провежда в малкия испански град Иби на 28 декември. Това е може би най-близкото до битките с храна, за която винаги сме си мечтаели като малки. Всяка година гражданите на Иби пресъздават сражение с помощта на “бомби” от брашно и яйца. От време на време брашното толкова гъсто насища въздуха, че изглежда сякаш виелица бушува в града.

Историческо оправдание: Корените на традицията са неясни, но се смята, че някога е бил част от празника на глупаците като част от древноримския фестивал Сатурналии. 28 декември е официално известен като Ден на невинните, което е един вид испанската версия на 1-и април. Спазва се от над 200 години.

7. Гонка с кашкавал по Купър Хил

Снимка: Wikimedia Commons

Въпреки че включва храна (по-точно кашкавал), това събитие в Глостър, Англия, не представлява сражение с въпросния продукт. Идеята е друга. Пита кашкавал се търкулва по стръмен хълм и участниците трябва с всичка сила да се втурнат надолу, за да я хванат. Стръмният наклон и хлъзгавата трева обикновено водят до контузии и изцапани дрехи, дори оцветена в зелено кожа, но никой не отива там, за да се прибере напълно чист и здрав. Въпреки това събитието си се провежда ежегодно през май, а състезателите идват от всички краища на света.

Историческо оправдание: Смята се, че фестивалът има два възможни произхода. Според първия събитието е еволюирало от заповед за поддържане на зелените обществени площи. Второто предположение е, че е езически ритуал. Смята се, че снопове от горящи съчки са се пускали надолу по хълма, за да се привества раждането на Новата година след зимата. Хвърлянето на храна като кашкавала пък се е правело за плодородие.

8. Битката на виното

Снимка: EPA/ БГНЕС

Това определено е най-пияният празник в списъка. Провежда се ежегодно в северния испански град Харо по време на Фестивала на виното. Много гроздов еликсир се изпива по време на това празненство, но още повече се използва за сражения. Рано сутринта всеки се облича в бяло и обикаля града, вървейки зад яхналия кон кмет.
Денят всъщност започва сериозно, с католическа процесия, честваща светеца-покровител на града. Чак след това хората започват да се заливат с вино. Битките приключват с още пиене на вино, музика и танци и имитация на борба с бикове

Историческо оправдание: Първата битка на виното се е състояла през 1710 г. Според историческите източници след края на процесията хората се поклонили на светеца-покровител и са започнали празненството, черпейки се с вино, докато в един момент по разбираеми причини не започнали да се заливат с него.

В кой от тези фестивали бихте се омърляли вие?