Партиите пак сложиха гражданите на Mute

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров ще тества дали пак е способен да вкара двама евродепутати – при силната конкуренция на още 2 националистически формации. Снимка: БГНЕС

Четирима партийни лидери оглавяват листите на партиите си за европейските избори. От тях сме сигурни, че трима няма да станат евродепутати – дори да бъдат избрани.

Сергей Станишев се цели по-високо от обикновено място в ЕП, Волен Сидеров е значим само тук и сега – изпадна в немилост пред крайнодесния алианс, който прави Марин льо Пен, а Бареков също предпочита да е първи на село, отколкото n-ти в… Брюксел.

Дали не се подменя вотът с това евтино лицемерие от местен тип?

От месеци социолози вещаят ниска активност на евроизборите на 25 май. Може ли да е другояче?

Над предизборната кампания се вие дим като от кебапчийница и кръшен балкански популизъм – нито кандидат-депутатите обясняват, нито потенциалните гласоподаватели питат за ЕС.

А лидерът на Партията на европейските социалисти – и БСП, Станишев прави предизборно турне, на което не спира да обяснява, че смисълът да гласуваш е, за да не се върне Бойко Борисов на власт.

Сред исканията за социални и политически реформи беше и желанието да гласуваме за личности, а не за спуснати от партийните централи списъци.

Но повечето листи са подредени под наслов „вие гласувате, ние избираме“. Въпреки преференцията от 5% праг. „Сега“ съобщи, че БСП и ДПС са издали команди да не се упражнява преференциалния вот – когото партията е посочила, така да бъде.

Обещаващите народовластие националисти и социалисти се опитват да отнемат от гражданите и едно от малкото останали права – да знаят за кого гласуват.

Дали не е време да премахнем листите и да върнем цветната бюлетина? В крайна сметка те се оказват псевдемократичен механизъм – подрежда ги висшето ръководство на партията, а после ги налага къде със сила, къде с пари, къде със заплахи.

И накрая в Европарламента ще отидат хора, които представляват не гражданите, а Техни Величества Партиите. И дори не избирателите и симпатизантите на партиите, а интересите на висшите им ръководства. Които често са диаметрално противоположни – диалектическото противоречие между червените бабички и червените смартфони* е съвсем видно в БСП.

Тук ни идва на помощ Бареков, който призова: „Съдете ме по думите, а не по делата“.

*По аналогия с онзи израз от началото на прехода за „червените бабички и червените мобифони“.