Цацаров хвали Кунева за антикорупционното бюро

Сотир Цацаров. Снимка: БГНЕС

Главният прокурор Сотир Цацаров одобри предложения от вицепремиера Меглена Кунева законопроект за предотвратяване на корупцията по висшите етажи на властта. Идеята за създаване на Звеното за антикорупция е част от новата стратегия на правителството за превенция на коруцпията. Тя беше изготвена няколко месеца след негативния мониторингов доклад на Брюксел за правосъдието и вътрешния ред в България, който отчете, че София изостава далеч зад Букурещ. Новата структура ще е орган със съвещателни, координационни и контролни функции.

„Този законопроект е едно от малкото хубави неща, които са създадени напоследък, и е нещо съвсем конкретно“, каза обвинител №1 в кулоарите на парламента, цитиран от „Фокус“. По думите му в него се съдържат положения, които по един или друг начин засягат множество лица и това ще го направи нехаресван. „Но не защото трябва да кажа „Браво“ на Меглена Кунева и на екипа й. Просто казвам, че този законопроект е едно от малкото истински, конкретни неща, които са се случили“, допълни той.

Сред функциите на специализираното звено ще бъдат координиране, разработване и актуализиране на проектостратегии, програми и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията. В него ще участват министърът на правосъдието, представител на съдебната власт, заместник-министър на вътрешните работи и други институции.

Звеното ще проверява имуществото на служителите по високите етажи на властта и дали има конфликт на интереси. То обединява и доразвива функциите на Комисията за конфликт на интереси, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и дирекцията на Сметната палата, която събира и проверява имуществените декларации.

Сред новите проверявани лица ще бъдат общинските съветници, главните архитекти, началниците на митници, митнически бюра и митнически пунктове. Общо 120 000 души в страната ще подлежат на проверки от новото звено. Съставът на новата комисия, която ще обединява няколко досегашни звена, пък ще е до 100 души.

Освен това Бюрото ще следи за нередности в имущественото състояние на хората, отговарящи за управлението на стредства от ЕС, директорите на болници, финансирани от НЗОК и ректорите на държавните университети.

Лицата, заемащи публични длъжности, ще декларират своето имущество, това на съпрузите си и децата, ненавършили пълнолетие, както и на лицата, с които са във фактическо съпружеско съжителство. Разширява се и кръгът на обстоятелствата, които трябва да се декларират.

Декларациите ще се подават при встъпване в длъжност, всяка година до 30 април, при напускане на длъжността и една година след напускането ѝ.

Законопроектът предвижда проверката да се извършва в две фази. Едната е стандартна за всички и ще сверява данните от декларациите с реалното имущество чрез засичане на регистрите на други държавни органи. Втората фаза ще започва при откриване на несъответствея от 10 000 лева и повече между декларираното и реалното имущество.

Националното бюро ще може да започва и задълбочена проверка по сигнали или медийни публикации, съдържащи достатъчно данни и доказателства за „необяснимо богатство“ и корупционно поведение.

Предлага се директорът на Бюрото да се определя от Министерския съвет и да се назначава с указ на президента. Всяка година институцията ще представя доклад за дейността си пред Народното събрание.