АБВ и БСП все пак сезират Конституционния съд за 16-милиардния дълг

Депутатът от БСП Мая Манолова държи банкнота с лика на финансовия министър Горанов по време на протест срещу дълга от 16 млрд. лева. Снимка: БГНЕС

БСП и АБВ са събрали необходимите депутатски подписи за сезиране на Конституционния съд (КС) заради законопроекта за ратификация на дълга от 16 милиарда лева, съобщи зам.-председателят на парламента Янаки Стоилов.

Двете формации предупредиха за такава възможност още след приемането на решението, което депутатите на АБВ твърдяха, че не подкрепят, но в крайна сметка гласуваха.

До това се стигна, след като в последния момент вицепремиерът Ивайло Калфин заплаши, че негласуването на дълга може да доведе до оставката му.

Дни по-късно лидерът на АБВ Георги Първанов обяви, че партията му ще подкрепи подписката за сезиране на КС, но дълго време това не се реализира.

Ратифицираният от парламента договор с четири банки предвижда възможност в периода 2015-2017 г. да бъдат изтеглени до 16 милиарда лева нов дълг при лихва до 10% и матуритет до 30 години.

За да се сезира КС са нужни 48 подписа. БСП обаче има само с 39 народни представители. До скоро единственият друг депутат, подкрепил подписката беше отцепникът от Патриотичния фронт и вече независим Велизар Енчев.

Пред журналисти Стоилов обясни, че ако КС се произнесе против решението, все още неизтеглените пари, няма да могат да се емитират като дълг.

Депутатът загатна, че съгласието по въпроса за дълга може да доведе до допълнително взаимодействие между АБВ и БСП на местните избори.

„За нас беше важно да се види, че по такъв важен въпрос е възможно взаимодействие, след като става дума за национални интереси и за интересите на българските граждани“, посочи той.

По-рано в парламента депутатът от левицата Румен Гечев коментира, че според него КС би трябвало да се произнесе в полза на жалбата, тъй като никой не е упълномощавал министъра на финансите да подписва подобно споразумение.

По думите му сключването на сделка с посредници по емитирането на дълг за повече от една година е нечувана практика. Всяка година държавите обявяват търгове, на които се явяват десетки кандидати и се избира най-добрата възможна оферта, подчерта той.

Мотивите на финансовия министър Владислав Горанов за подписването на дългосрочен договор с банките е, че по този начин са издействани по-добри посреднически такси за държавата, а голяма част от парите ще бъдат използвани за погасяване на стари задължения.