Какво са 2.7 милиона жертви за Индия и Китай

©EPA/БГНЕС

Въздухът в Индия и Китай е толкова мръсен, че дори само за поддържане на сегашната смъртност от дихателни заболявания ще са нужни мащабни мерки за очистване. Това показва нов доклад, цитиран от AP.

Констатациите в него, съобразени с нов модел за влиянието на обгазяванията върху броя на заболяванията, подчертават демографските особености на две от най-бързо растящите икономики. Сред младите свързаната със замърсяване смъртност към момента е сравнително ниска, въпреки стремглавото икономическо развитие на висока цената – замърсяване на околната среда.

И двете страни се насочиха към въглищни електроцентрали, за да увеличат производството на ток и растежа. Броят на автомобилите се вдигна до небесата, а стотици милиони бедни все още разчитат на горенето на дърва, керосин или каквото намерят на бунището, за да запалят огън за готвене или за топлина през зимата.

Но със застаряването на населението все повече хора ще са уязвими към сърдечни болести, рак или инфаркти, причинени или предизвикани от замърсяването на въздуха. На азиатските страни, с Индия и Китай начело, вече се падат 72 на сто от общо 3.7-те милиона загинали годишно заради замърсяване на въздуха (или около 2.7 милиона души) – повече от тези с малария и СПИН взети заедно.

Нито една от двете страни не е близо до достигане на нивата на качество на въздуха, определени от Световната здравна организация (СЗО). В Индия дори нивата на замърсяване на въздуха се покачват.

Всъщност, ако целият свят намали замърсяванията до препоръчаните от СЗО нива, 2.1 милиона настъпили преждевременно смъртни случаи ще бъдат предотвратени, сочи докладът, публикуван в изданието Environmental Science & Technology.

Индия и Китай ще трябва да намалят средните нива на миниатюрните, вдишвани фини прахови частици (под 2.5 микрона) с 20 до 30 процента, само за да компенсират демографските промени и да поддържа нивата на смъртност, сочи проучването. Това няма да ги доближи съществено до препоръката на СЗО за 10 микрограма фин прах на куб. м, но ще помогне да се избегнат няколко стотици хиляди случаи на преждевременна смърт годишно.

Всъщност за намаляване на свързаната със замърсяване смъртност в Китай, Индия и други страни с подобни големи проблеми ще са нужни огромни мерки. За намаляване на смъртността наполовина ще трябва средно 68% намаляване на PM 2.5 от нивата през 2010 г., изтъкват учените. Ако нивата на замърсяване останат стабилни, индийската смъртност ще се качи с 21 на сто, а китайската – с 23%.

„Населенията им остаряват все повече, а болестите, върху които оказва влияние мръсния въздух, ще стават все по важни“, твърди водещият учен на изследването Джош Апт, асистент-професор по екологично инженерство в университета на Тексас в Остин.

Проучването – едно от първите, опитващи да дадат отговор на въпроса колко по-чист трябва да бъде въздухът в една страна, за да се намали преждевременната смъртност – комбинира световни данни от сателити за замърсяването, наземни замервания, статистики за населението и световно признати показатели на нивата на смъртност за пет ключови болести. При тях замърсяването на въздуха е рисков фактор, с който да се изчислят потенциалните ползи от постигането на определени цели за по-малко мръсен въздух.

Миналият месец СЗО обяви замърсяването на въздуха за най-големият световен здравен риск, свързан с околната среда. От организацията обещаха да изготвят глобален план за изчистване на небето до година. В крайна сметка обаче всичко ще зависи от желанието на правителствата по света да действат.

Въпреки че развиващите се страни в Азия се смятат за най-големите замърсители, световното проучване на смъртността показва, че дори по-малко замърсените западни страни биха спасили общо до 500 000 души от преждевременна смърт годишно, като намалят концентрацията на PM 2.5 с 25 на сто.

Индия и Китай наскоро повишиха стандартите си за PM 2.5, въпреки че нито една от двете страни не е достига до тях. Цели 13 индийски града са в топ 20 на най-мръсните. Други три са в съседен Пакистан, а два са в Бангладеш.

Китай, който някога беше символ на замърсяването на въздуха, е много по-напред със сложните си уреди за следене на въздуха, предупреждаващи в опасни дни. В подобни случаи училищата и фабриките затварят, а правителствените автомобили не се допускат на пътя.

Въпреки ясните здравни ползи от подобряването на качеството на въздуха, изтъкнати в доклада, същите мерки съвпадат и с тези нужни за борбата с промените в климата. Например преминаването от горене на изкопаеми горива за енергия към слънчеви и вятърни технологии.