Орешарски сбърка плана със 186 000 работни места

Премиерът Пламен Орешарски и министърът на финансите Петър Чобанов по време на откриването на академичната година в УНСС. Снимка: БГНЕС

Премиерът Пламен Орешарски и министърът на финансите Петър Чобанов по време на откриването на академичната година в УНСС. Снимка: БГНЕС

Правителството на Пламен Орешарски се врича пред ЕС да разкрие едва… 64 000 нови работни места до края на редовния си мандат, който изтича през 2017 г. – въпреки обещаните в предизборната програма на БСП 250 000, Планът Орешарски – държавност, развитие, справедливост“.

Цифрата е заложена в плана на кабинета за периода 2014-2017 г., който скоро ще бъде изпратен до Европейската комисия. В началото на април данните на европейската статистическа служба Евростат показаха , че България е на 7-о място по безработица в ЕС.

В сравнение с феруари 2013 г. общата безработица у нас се е увеличила с 0.2%, достигайки 13.1%. При младежите под 25 години положението е още по-тежко. През февруари 2013 г. безработните сред тях са били 27.8%, през февруари тази година те вече достигат 28.4%.

Въпреки това властта е заредена с оптимизъм. Според плана тази година безработицата у нас ще намалее с 0.1%, достигайки 12.8% (малко над 431 хил. души). В следващите три години обаче, положението щяло да се подобри и в края на мандата безработните, по план, трябва да са 10.9% (около 367 000).

Как ще се осъществи икономическият растеж, в резултат на който да се разкрият обещаните работни места, остава загадка.

Засега властта е декларирала едва четири проекта, на които разчита за нови работни места. Сред тях на първо място е спреният от Европейската комисия „Южен поток“ – на газопровода се възлагат надежди за около 5000 работни места; инвестиционният проект за Карадере, където обещанията са за 500; регенезис на комбината „Химко“, където самият икономически министър Драгомир Стойнев обеща да бъдат наети 510 души. В строителството на евентуалния седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да участват 2000 души, а когато бъде пуснат в експлоатация – да има работа за 200 до 500 човека.

Дори да приемем, че всички тези добри намерения се реализират, това прави малко повече от 7000 човека. А планът за 64 000 работни места означава, че на година би трябвало да се разкриват поне по 16 000. Но за изпълнение на обещаните предизборно 250 хиляди и дума не може да става.

Правителството оправдава с високата безработица и бавното покачване на доходите у нас. Според прогнозата в плана, предназначен за Брюксел, средният им ръст за следващите три години ще бъде между 3.5% и 5.5%.

Управляващите предвиждат доходите, които зависят от държавата, да се покачат с цели 32%. Минималната работна заплата ще стане 380 лв. от 1 януари догодина, 420 лв. – от началото на 2016 г. и 450 лева – от 1 януари 2017 г.

Единственият резулат от това ще бъде увеличаване на осигуровките, тъй като над половината работещи у нас са осигурявани на минимална работна заплата. По време на управлението на ГЕРБ МРЗ беше „отвързана“ при пресмятане на други плащания.

Така че на увеличението й се разчита, за да се намали дефицитът в НОИ, който традиционно надхвърля 2 милиарда лева годишно. Общата сума на разходите за пенсии в България е над 6.7 млрд. лева годишно.

В плана е записано и обещанието на властта от 1 юли всяка година пенсиите да се осъвременяват по „швейцарското правило“, според което те се индексират в съответствие с процента на инфлацията за предходната година.