Руснакът, който се сражава за Украйна

В родния си Сибир Валентин познава много хора, протестирали срещу участието на Русия в конфликта в Украйна, както и такива, които са окачили знамена и плакати около дома му в град Красноярск.

19-годишният младеж обаче има далеч по-ангажирана позиция към войната: той участва в нея – на страната на Украйна.

Валентин, над когото руските власти оказвали натиск заради активизма му, избягал в Украйна през януари, за да се присъедини към спорния батальон Азов – армията от доброволци, изиграла важна роля в сраженията срещу подкрепяните от Русия бунтовници в Донбас.

„Когато дойдох тук, имах два избора: да живея в Украйна като бежанец или да отида на война,“ разказва младежът пред руската секция на радио „Свободна Европа“.

Вторият вариант бил „очевидният избор“, разказва той по телефона от Мариупол – стратегическият украински пристанищен град, западно от фронтовата линия в района на Донецк.

Бунтовниците искат да сложат ръка върху Мариупол и той се смята за ключова потенциална мишена за евентуална нова офанзива въпреки крехкото примирие тук от февруари насам.

Валентин е участвал в няколко военни операции срещу сепаратистите близо Широкино – сцена на ожесточени боеве източно от Мариупол, и до Хранитне. И двата града са на границата с територията на сепаратистите.

От април 2014 г. досега конфликтът в ИзточнатаУкрайна е убил повече от 6400 души.

Повечето руснаци, които са се бият в него, са на страната на сепаратистите. Макар президентът Владимир Путин да отрича, че Москва праща войски в Украйна – напук на все по-многобройните доказателства за обратното – като пресни войнишки в руските градове. Официалната версия на Кремъл е, че ако има някакви руснаци във войната в Украйна, то те са там по свое желание.
Пътят на Валентин към Украйна започнал бавно, но бързо е стигнал до кулминацията.

Миналата година той се включил в антивоенни митинги в Красноярск – една от демонстрациите из Русия срещу конфликта и намесата на страната в него.

Много от протестиращите бяха хора, които отхвърлят наратива на Кремъл за кризата и конфликта в Украйна, убедени, че Русия е както провокатор, така и участник във военните действия.
„Имаше много хора, които подкрепят Украйна, но повечето само пасивно“, каза Валентин, който не се ограничил до участието в митинги.

„С приятелите ми слагахме украински знамена и плакати из града“.

„Снимката на един анти-Путин транспарант, който спуснахме от един мост в центъра на Красноярск, стана много популярна в интернет“, казва младежът.

Валентин разбрал, че акциите му са привлекли вниманието на регионалните служби за сигурност през януари тази година, когато получил телефонно обаждане от служител от службата за борба с екстремизма.

„Каза ми: „Валентин, елате в нашия офис. Трябва да поговорим. Много е сериозно“. Когато се срещнахме, първото, което ми каза, беше: „Знаем, че си бил ти“.

Властите го обвинили не само за знамето на моста, но и за инцидент, при който бил обезобразен паметник от Втората световна война.

Два дни по-късно същият служител му се обадил отново и го поканил в офиса, за да подпише няколко документа.

Младежът се усъмнил, че може да поискат да подпише декларация, че няма да напуска града – знак за евентуално повдигнато обвинение в престъпление.

Тогава, разказва Валентин, той осъзнал, че не иска да бъде „държан като заложник в Русия.“

Три часа по-късно той пътувал към летището, оставяйки зад гърба си майка си, образованието си и родината си.

„След втория разговор бързо си събрах парите и нещата, казах „Чао, мамо “ и тръгнах“, казва Валентин.

Ден след пристигането си в Киев, се явил в „тренировъчната база“ на батальона Азов, разказва тийнейджърът.

Валентин пламенно защитава батальона, чиято военна репутация се помрачава от крайно десните, дори неонацистки, възгледи на много от членовете.

Символът им наподобява „Волфсангел“ (вълча кука), използван в нацистка Германия и свързван с неонацистки групи по цял свят.

Неслучайно, на 10 юни американската Камара на представителите прие изменения в закона за военните разходи, които по думите на един от поддръжниците на законопроекта – демократът Джон Кониърс целят да гарантират, че Американската армия „не обучават членове на отблъскващия неонацистки батальон Азов“.

Подобно на много доброволчески отряди, сформирани през 2014 г. за борба срещу бунтовниците, Азов вече е част от Националната гвардия и е под егидата на украинското Министерство на вътрешните работи – промяна, която засилва опасенията за контрола над военните части.

За квалификациите за Азов като неонацистко или ултранационалистически Валентин казва, че звучат „нелепо“.

„Аз съм сибиряк с руски и беларуски корени“, казва той. „В батальона има представители на различни етноси: грузинци, беларуси, руснаци, и други. Онези, които ни етикетират като неонацисти или украински ултранационалисти просто подпомагат пропагандата на Русия срещу Украйна“.

За известно време Валентин е оставил настрана мечтата си да стане учител по история – решение, което отразява загрижеността му за пропагандата в руската образователна система.

„В Русия образованието – особено преподаването на историята, е твърде тясно свързано с държавната идеология“, казва той. „То опитва да приучи младото поколение, че Русия винаги е права“.

Радио „Свобода“ запазва в тайна фамилията на Валентин по негова лична молба, тъй като той се бои, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) може да тормози семейството и приятелите му у дома.

Той не изключва възможността да се върне в Русия някой ден, но „не и при сегашния режим“ и не преди „всичко е в ред в Украйна да си дойде на мястото“.

Валентин казва, че ще се върне, ако „падне царят“ или ако в Русия избухне революция.

Но не хвърля цялата вина за случващото се в Русия и Украйна върху Путин.
„Всички прекрасно знаем, че проблемът не е Путин. Трябва да виним самите себе си, че позволихме режимът му да се установи и укрепне“.