Как храната в боклука става... стъкло

Как храната в боклука става… стъкло

Бъдещето на миньорската дейност може би е в… компоста.

Учен откри как да превръща хранителните отпадъци в стъкло. Според изследователя Иван Корнехо бъдещето на миньорската дейност не е в някоя планина или пещера, а в сметището – и по-специално в компоста. „Отпадъците ни са пълни с ценни материали, които могат да бъдат извлечени и използвани в ежедневието ни“, казва той. Преди много години една българска „мутра“ – покойният вече Иво Карамански, беше казал, че боклукът е злато, искайки сметището в Горни Богров.

Корнехо е един от пионерите на концепцията за извличане на ценни минерали от хранителни отпадъци. В интервю за New Scientist той разказва, че идеята се появила с цел да опази екосистемата на страната си – Чили, тъй като мините там нанасят сериозни щети на околната среда. Той се сетил, че калциевият карбонат може да бъде открит в яйчените черупки и така решил да провери какви други ценни материали се съдържат в хранителните отпадъци.

Корнехо и екипът му използват отпадъчните продукти от преработката на боклук, каквато е пепелта, получена при изгаряне (бъдещият завод за боклук в София също ще изгаря отпадъците – б.р.). От нея се извличат минерали. Изследователите обработват тези странични продукти точно като минералите, добивани от мини. „Ние просто извличаме материалите от хранителни отпадъци вместо от почва или скали“, обяснява Корнехо.

За пример той дава стъклото. Основната съставка в стъклото е силициевият двуокис – минерал, който се съдържа в пясъка. Земята изобилства от силициев двуокис, но за направата на стъкло са необходими още бор, калциев окис, магнезиев окис, калиев окис. Тези химикали правят стъклото по-прозрачнo, по-силно или по-добър проводник за електричество.

В лабораторията от пепелта от яйчени черупки, бананови обелки и оризови люспи могат да се извлекат всички тези необходими съставки за изработката на стъклени изделия – силициев диокис, азотни окиси, магнезий, фосфор, калий. В пещ, загрята на 1650 градуса по Целзий, пепелта ще се стопи, а като изстине, ще стане стъкло.

До момента Карнехо е успял да направи каталог на минералното съдържание на 50 вида хранителни отпадъци, сред които обелки от картофи, пивоварна каша и черупки от ядки. Заедно със студентите си ученият е направил досега осем различни вида стъкло – предимно от черупки от фъстъци, люспи от ориз и люспи и кочани от царевица.

„Направихме и стъклокерамика и започнахме да използваме дестилация, за да извличаме масла от утайка от кафе“, допълва Корнехо. Изследователят споделя, че най-силно го мотивира да доказва, че невъзможното е възможно.

„Изпускаме възможности, защото статуквото ни казва, че нещо не може да се направи. Но хората ще намират все повече и повече приложения на боклука – започнахме с рециклирането, след това дойде редът на компостирането и извличането на метали и енергия от боклуците. Искам да отида още по-далеч – до пълно превръщане на отпадъците в нещо полезно“, казва той.