Задници, естети и българоубийци за паметника на цар „Самуил“

Самуил паметник

„Добре изпълнен кич“, „остаряла естетика“, „класическо изпълнение“. От определения за паметника до ругателни и квалификации за коментиращите го – такава е ситуацията ден след като статуята на цар Самуил вече е край базиликата „Света София“. Бронзовият монумент струва до момента 120 000 лева и е част от обявената по време на кабинета „Орешарски“ инициатива за честване на 1000 години от смъртта на царя. По време на служебния кабинет „Близнашки“ му беше отредено място до „Света София“, срещу паметника на Любомир Далчев – Самуиловите воини.

Коментарите валят в социалните мрежи, ефира и по страниците на вестниците.

„Тази сутрин“ по bTV

Историкът проф. Пламен Павлов се оказа единственият защитник на монумента в студиото на bTV срещу художника Недко Солаков и преподавателката по културология в СУ доц. Райна Гаврилова. Според художника Недко Солаков, изпълнението на монумента е изключително старомодно. „Защо трябва един паметник да изглежда като една стара и неадекватна естетика?“, попита той.

Много важно, по думите му, е един такъв паметник да бъде изцяло съобразен със заобикалящата го среда. „На вас харесва ли ви от едната страна ослепените войници и от другата страна този с очите, който се е ококорил в тях?“, посочи той.

„Заданието трябва да е за конкретно място“, подчерта художникът и припомни, че скулптурата е изработена при първоначален план да бъде поставена на ул. „Цар Самуил“.

Доц. Райна Гаврилова също смята, че паметникът е остарял. „Това, срещу което възразявам, е това натрапване. Има редица велики ханове и царе. Това означава ли, че всяка година трябва там да цвъцнем по нещо?“, попита тя.

„Не харесвам тази политика на общината да печели популярност чрез експлоатиране на патриотичните чувства на българите. Защо там?“, добави тя. Според нея, по тази логика цяла София трябва да бъде осеяна с паметници на владетели, което не би било нормално.

Доц. Гаврилова коментира и изказванията на директора на НИМ проф. Божидар Димитров, който нарича всички критици на паметника „задници“ (а също и „соросоиди“ и „либерасти“ – б.р.). „Позволявам си да кажа като задник, че в някакъв смисъл този паметник смята българския народ за дете, за инфантилен“.

По повод сравненията с бетонните паметници в Скопие, които изникнаха като гъби в последните няколко години, като сред тях също има монумент на българския цар, тя заяви: „Те си приличат като деца от едно семейство“.

„С тази разлика, че кичът там е малко по-добре изпълнен”, добави Недко Солаков. Солаков и Гаврилова изтъкнаха, че когато един паметник се прави „по поръчка“ на някой, който дава парите, обикновено се стига липса на връзка с обкръжаващата среда и до недоразумения. Такъв бил и примерът с Паметника на опълченеца – в непосредствена близост до този на Самуил, който художникът нарече „пълна жалка картинка“.

Проф. Пламен Павлов, който експерт по средновековна история и се е занимавал сериозно с епохата на Самуил, остана единствен защитник на монумента. „Има хармония между композициите на Любомир Далчев и Александър Хайтов“, посочи той относно скулптурите на ослепените войници и новия монумент. „Аз имам чувството, че този паметник винаги е бил там“, добави той.

Проф. Павлов беше категоричен, че мястото на монумента е именно до църквата „Света София“, а не на ул. „Цар Самуил“. Той самият бил радетел промяната в плана да се случи. На обяснението защо мястото на Самуил е до църквата, която лично е посещавал, доц. Гаврилова репликира: „Хайде да не подхващаме темата къде най-много се е черкувал, да не наливаме вода в македонската мелница“.

Историкът обаче обясни, че градът е бил временна столица на България. „Най-важната битка е битката за Средец. Няма никаква спор дали цар Самуил е свързан със Средец“, заяви той. Този паметник се вписва чудесно в заобикалящата среда, смята Павлов. Опонентите му, обаче, се обединиха, че за всяко нещо, което се поставя в столицата, трябва да бъдат питани гражданите.

Противниците на паметника – „новите комсомолци“

В страницата си във Фейсбук коментаторът Емил Кошлуков изрази следната позиция: „За да прекърши духа на българската армия, император Василий Втори нарежда да ослепят войниците, взети в плен. На всеки сто оставя по един с едно око. Чудовищно престъпление, дори и за онези жестоки времена.

До началото на 90-те в Солун имаше улица, наречена точно така: Василий Втори Българоубиец. Тези табели ги махнаха.

Днес новите комсомолци ни казват, че трябва да махнем паметника на цар Самуил, единствения. Не бил одобрен от тях. Как така някой ще прави паметник, без да ги пита?

Две години в общината тече конкурсът. Никой не каза нищо. За първи път имаме паметник на български цар в столицата. Роден в София, кръстен в църквата отсреща, до паметника. Обаче трябва да го махнем, петиция има за махане. Трябва и да върнем табелите в Солун, според мен.

Защото българоубийците победиха – на всеки сто и днес има по един с едно око, другите са слепи. За какво им е паметник на слепци?“

В статия във в. „Сега“ статия в същия дух на журналиста Петьо Цеков пише: „Паметникът на Самуил не е кич. Кич са твърденията, че този паметник за нищо не ставал и само щял да загрози урбанистичната прелест на стара София.

… Колкото повече затъва тази страна, толкова повече общественици бълват повърхностни коментари с претенция за изчерпателност. Коментари в стил „окончателно решение“. Всеки хлебар може да говори в социалните мрежи за „Квадрат 500“, всеки месар е наясно с новата естетика на „Витошка“, всеки филолог може да коментира законите на бизнеса или начина, по който „онези идиоти“ биха могли да вкарат топката във вратата. В зависимост от ситуацията.

Паметникът на Самуил е класическо изпълнение… Полицията на висшата естетика не спи. Тя е способна да закрие страната, но да не допусне съществуването на „неправилен“ монумент. Това е културологична талибанщина. Балканска Палмира“.

В коментар за Дойче веле духовете разбуни и проф. Ивайло Дичев. „По-генералният спор с патриотите „тенденция СКАТ“ е в това дали на такова централно място следва да стои монумент на цар, когото свързваме с поражение и край на Първото българско царство. Да си представим, че искаме да породим някаква гордост, някакво позитивно чувство към родината си. Не трябваше ли там да стои примерно Симеон Велики, според логиката на същите тези патриоти? Представете си, господа националисти, този площад, на който се правят военни ритуали на Гергьовден – българските войници ще се строяват между ослепените войни на Далчев и светещите очи на Хайтовия Самуил. Защо да си го причиняваме? Не е ли по-добре да се направи жест към някакво положително събитие от миналото, с което се гордеем и което дава поуки за бъдещето? Да речем Съединението, което е едновременно и събитие, и принцип…“

В интервю пред сайта Фактор д-р Милен Врабевски от фондация „Българска памет“, която стои зад проект, обяснява, че „експертно жури е избрало от 21 участника в конкурс, че това е най-добрият проект“.

„Владетелят е представен така, че всеки детайл почива върху историческите публикации на историци от БАН през годините. Всеки един елемент, включително главите от постамента са взети примерно от крепостта Червен. Орнаментите са изключително важни за един монумент от такъв характер и ние поставехме дори акцент върху знаците под пелерината. Короната, която наричат унгарска, е всъщност взета от Византия като плячка от кръстоносните походи. Тя по произход не е унгарска, такава корона са носили нашите владетели. Жезълът е патриаршески, защото в източното православие водещ е цезаро-папизмът, въпреки че има патриарх като духовен глава“.

А краят на коментарите така и не се вижда.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв