120 000 лева за първия български цар в София

„Това ли намерихте да ме питате в ден като днешния? 120 000 лева до момента!“, с неудоволствие отговаря на потретения въпрос за цената на паметника на Самуил д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“. После продължава да се здрависва и разцелува с дошли да го поздравят за делото. Място на случката – 12.40 ч, 8 юни, пред първия монумент на български цар в София, открит с речи, осветен от патриарха, озвучен от гвардейския оркестър и ознаменуван с ръкопляскания, венци и камери и фотоапарати.

Бялото платно, превързано с трикольор, падна – и статуята на Александър Хайтов до базиликата „Света София“ вече е срещу Самуиловите войници на Любомир Далчев.

Дори и очите на цар Самуил да светят в тъмното, няка как да срещнете строгия му поглед под големите бронзови вежди. Фосфоресциращите очи от оникс на първата скулптура на български цар в България гледат надолу. Бялото платно, превързано с трикольор, вече падна – в 12.15 ч на 8 юни, и бронзовата статуя на Александър Хайтов до базиликата „Света София“ вече е срещу Самуиловите войници на Любомир Далчев.

Мерките за сигурност за 35-минутната церемония са почти като при визита на американския/руски президент – отцепено е цялото каре пред паметника, гардовете на НСО са разкарали и букинистите с масите им, а в оградения периметър се влиза през два скенера и след проверка на личния багаж.

Не се продават знамена – като при протести и футболни мачове, но вървят миниплакати на „цар Самуил“ – рисунка, отпечатана на гланцирана хартия, формат A4, по 5 лева парчето. Оттам гледа цар, подобен на илюстрацията от детски книжки за царе от миналия век. Който иска – и книжки – „Българският цар Самуил“, от поредица „Малка македонска библиотека“, издателство Българско сдружение на родовете в Македония.

„Защо го няма Бойко Борисов“, чудим се с колеги, „сигурно заради скандала с паметника – не ги обича тия работи, вредят на имиджа“. Госпожата със сламена шапка пред нас се обръща и казва поучително: „Ама те никъде не ходят заедно – президентът и премиерът“.

Президента го виждаме – сериозен и замислен, но коя е жената със зелената рокля до него? И пак ни осведомяват – „Съпругата му“. Ама не, господине, тя не се появява с него. „Е, този път е дошла“, неубедим е осведомителят.

Вдясно родолюбци се радват, че сме ударили в земята македонците. Нали проектът за 1000 години от смъртта на Самуил, които се падаха миналата есен, почна като отпор на „братята македонци“ и техния Самуил от мрамор в центъра на Скопие. „Абе те и Юстиниан сложили, ма той е далматинец бе, верно са тъпи! – Ще ми говорят те за Александър Македонски, дето е учил гръцки при Аристотел! Всички македонци са си от някакво тракийско племе!“ Не става ясно – всички траки са българи, или всички българи са траки, но няма време за IQ-задачи.

Вляво върви културна дискусия за позата на Самуил.

– Не мога да разбера какво не му харесват на тоа паметник, ама българите нали все трябва да намираме кусур на всичко…

– Да бе, ама що гледа надолу?

– Е що гледа, гледа народа, нали, ония хора, дето са им извадени очите…

– Ма не е хубаво, у земята гледа, народът да не е мравка!

В Портал Култура писателката Теодора Димова много смислено защити паметника – и приведената глава. („… Наведената глава на цар Самуил няма нищо общо с малодушната поговорка „Преклонена главица сабя не я сече“. Наведената глава не означава единствено смирение. С наведена глава изразяваме също скръбта, благоговението, дълбокия размисъл…“).

Тъкмо да се включа с цитат на Димова и два-три силни вика от множеството стряскат. Говори патриарх Неофит, а не се чува, защото е далеч от микрофона, затова има подсещане на висок глас. Звукът се възстановява някъде около „… ярко място в този пантеон народът ни е отредил“ и т.н.

„Българската държавност не бива да се успокои докато тленните останки на Самуил не намерят вечен покой в родината и то точно тук в базиликата „Света София“, в която той се е черкувал“, казва президентът Росен Плевнелиев в речта си при откриването на статуята. Ще дойдат – на куков ден, мърморя, гърците едва ли ще ги дадат, те плащеницата от Малкото Преспанско езеро не дадоха.

„Ще ги дадат, ще ги дадат“, бодро ме прекъсва над 70-годишния господин, който убеждаваше за „зелената рокля“ до президента. „В интернет го четох…“, казва. Аз пък това съм го пропуснала. Тленните останки се намират в Музея на византийската култура в Солун и колкото Русия ни е върнала архивите, отнесени от Червената армия в края на Втората световна, толкова ще видим и останките на Самуил в „Света София“.

Българската държавност не бива да се успокои, докато тленните останки на Самуил не намерят вечен покой в родината, казва президентът и пожелава „с нашите братя в Македония скоро заедно да отбелязваме делото на цар Самуил“. Музика.

После по „Париж“ пак почват да вадят картините и значките.

Главни действащи лица: президентът Росен Плевнелиев, патриарх Неофит, кметът на София Йорданка Фандъкова, вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова, бившият служебен премиер Георги Близнашки, посланикът на Македония у нас Благой Ханджиски, шефът на НИМ Божидар Димитров, депутати, и др.

Масовка: Гвардейска рота, гвардейски оркестър, гардове от НСО, граждани, журналисти, оператори.

Инициатива: Роди се при кабинета на Пламен Орешарски през 2013 г. – Национален инициативен комитет за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил Български. Оглави го самият премиер, но днес доц. Орешарски го нямаше на откриването. Присъства обаче проф. Близнашки, служебният премиер, който отреди мястото за монумента да е до „Света София“. Не е ясно как са похарчени 591-те хиляди лева, гласувани при предишния кабинет за честванията Самуилови.