Как Янкулов заглушава БНР

Генералният директор на БНР Радослав Янкулов

Протестиращите журналисти от БНР разкриха днес данни за действия на генералния директор Радослав Янкулов, които вредят на работата на обществената медия и намаляват нейната слушаемост. Те призоваха компетентните институции да се намесят, за да попречат да бъде съсипана медия като БНР, чиято програма „Хоризонт“ е лидер по слушаемост в ефира.

Водещи журналисти от радиото протестират вече близо месец и настояват Янкулов, чийто мандат изтича през май догодина, и Управителният съвет на БНР да подадат оставка.

Какво огласиха журналистите?

1. Спрените предаватели на средни вълни (СВ)

„Без знанието на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на събщения (КРС) настоящето ръководство на БНР спира предавателите на средни вълни. После обяснява на среща с двата регулатора, че средните вълни са отживелица. Същото обяснение дава и в парламентарната комисия по култура и медии. От дадените интервюта излиза, че част от спестеното ще бъде дадено за закупуване на радиоапарати за бедните, както и че журналистите от Радио България трябвало да се свържат с кметовете и кметските наместници, за да издирят бедните да си получат радиоапаратите“.

Законът на радиото и телевизията (ЗРТ) и Законът за електронните съобщения (ЗЕС) категорично постановяват, че изключванията на предаватели може да стане само с изричното съгласие на регулаторите. Но в действителност предавателите спират – защото така иска ръководството на БНР, и обсъжданията започват.

През това време програмите работят, но се чуват лошо, а някои съвсем изчезват. Влошеното качество на излъчванията или изчезването значат намаляване на слушаемостта, свиване на пазарния дял и доверието в БНР. И тотално незачитане на задълженията, които ЕС и траспонираните в българските закони мерки са определили като задължителни.

2. Как Радио България става… списание

При изслушването в СЕМ на протестиращите, надзорниците с изненада научиха, че излъчвания няма. На практика каквото и да произвежда програмата, то излиза само в интернет.

В момента няма излъчвания на Радио България, но за сметка на това се издава списание, което би трябвало да се разпространява в българските посолства и консулства. Не познаваме жив човек, който да е виждал изданията там, но не изключваме, че това може да е поради липса на средства за командировъчни. Данни и отчети за тиражи? Няма.

Какво се случва с останалите програми, които се излъчват с влошено качество от началото на годината? Прескачаме подробностите със слушателските въпроси на редакционните телефони и елегантните откази тези слушатели да бъдат включвани в ефир, за да се оплачат.

Ако СЕМ беше проявил повече настоятолност в слушането на предаването „Часът на директора“, вероятно щеше да повиши нивото си на информираност.

При тези обстоятелства обаче могат да възложат социологическо проучване и да констатират, че журналистите се справят зле. Както и началниците в БНР коментират пред колективите.

В заключение – утре, 9 юни, ще бъдат отворени офертите на кандидатите да кажат на ръководството на БНР къде БНР има предаватели, с каква мощност излъчват и до какъв процент от хората в България стигат. Сумата на обществената поръчка е половин милион лева. Голяма част от данните могат да бъдат намерени на специализираните сайтове, могат да бъдат безплатно получени от КРС, могат да бъдат прочетени в техническата лицензия и договора на БНР с НУРТС.

Подозираме, че мотивите да бъде обявена тази поръчка е в компетенциите на съдебните власти“.