Гърция и кредиторите. Точка на пречупване

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Отношенията между Гърция и кредиторите наближават своята точка на пречупване тази седмица, след като Атина не успя да представи своите алтернативни икономически реформи. [related-posts]

Гръцкият премиер Алексис Ципрас не представи реформите, които обеща, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, и го призова да побърза, за да могат преговорите да продължат тази седмица.

Юнкер е в Бавария, заедно с лидерите на Г-7, където в замъка Елмау се провежда срещата на високо равнище, на която за пореден път не присъства Русия. Причината – анексията на Крим и конфликтът в Източна Украйна. Ситуацията в Донбас, както и преговорите с Гърция и тези между САЩ и ЕС за ТТИП са сред темите, които се обсъждат от главите на най-големите световни икономики.

В края на миналата седмица Ципрас отхвърли предложенията за реформи на Европейската комисия като „абсурдни“.

Войнственият министър на финансите Янис Варуфакис също внесе напрежение с изявлението си пред гръцки вестник, че настойчивите призиви за реформи са „агресивен ход, предназначен да тероризира гръцкото правителство… Това гръцко правителство не може да бъде тероризирано“.

Юнкер заяви в Елмау, че докато смята Ципрас за свой приятел, „приятелите трябва да спазват минимални правила“. По думите на Юнкер, гръцкият премиер е изопачил предложенията на Европейската комисия, представяйки ги в парламента.

Според Юнкер, Ципрас е твърдял, че те са били поставени в ултимативен тон – „приемате – или напускате“, след като е знаел много добре, че е имало готовност да бъдат обсъдени основните точки на несъгласие.

Европейската комисия иска по-нататъшни реформи в икономиката на Гърция, включително и увеличаване на данъците и намаляване на заплатите и пенсиите на държавните служители, преди да получи следващия транш от €7.2 милиарда от спасителния пакет.

Но Гърция е отхвърила тези предложения без някаква форма на споразумение за преструктуриране на дълга в замяна на несъгласието си. В момента задълженията на изпадналата във финансов колапс членка на еврозоната са 175% от БВП. От април 2010-а до август м.г. страната е получила 240 млрд. евро от тройката кредитори – ЕС, ЕЦБ и МВФ.

Атина вече отложи плащането на 5 юни на 300 млн. евро към Международния валутен фонд, като вместо това смята да плати накуп четирите си дължими през юни плащания за общо €1.6 млрд. в края на месеца.

Наблюдатели изтълкуваха този ход като увеличаване на риска от напускане на еврозоната, ако Гърция не успее да обслужи задълженията си.

Проблемните пунктове при преговорите

Международните кредитори настояват за орязване на пенсиите, по-малко държавни служители, реформа на ДДС, по-малко данъчни облекчения и повече инвестиции в частния сектор.

Ципрас изключи повишение на ДДС за електроенергията и намалени допълнителни плащания за бедните пенсионери. Гърция прие през пролетта закон, с който подпомага най-бедните гръцки домакинства, като стойността на мерките се изчислява на близо 200 милиона евро.

С 22 млн. евро от тази сума държавата да плати електричеството на тези хора, 40 млн. евро ще отидат за погасяване на неплатени наеми, а 137 млн. евро ще бъдат дадени за храна, която ще бъде раздадена на гърците, изпаднали в най-тежко финансово положение. Близо 300 000 гърци ще получат талони за храна, а 30 000 семейства, които не могат да си плащат наемите, ще бъдат подпомагани с 220 евро на месец.

Атина иска и по-ниска цел за първичен бюджетен излишък, но по тази точка кредиторите и гръцките власти са близо до споразумение. Кредиторите искат бюджетен излишък от 1% от БВП през тази година и 2% – през 2016 г., докато Гърция е предложила 0.8% за 2015 г. и 1.5% за 2016.