"В България леви и десни обичат Газпром и Кремъл"

„В България леви и десни обичат Газпром и Кремъл“

Няма български политик – вляво или вдясно, който да иска да противоречи на Кремъл и „Газпром“, а и мнозина от Европа се вслушват в сирените на Москва. Това констатира Huffington Post в анализ за черния списък на Москва, разпространен тези дни. В него попадат десетки известни европейски политици, включително бившият посланик на България в Москва и настоящ енергиен консултант Илиян Василев.

Няма никакво съмнение, че това е най-престижният списък, в който може да бъдеш вписан. 89 интелектуалци и политически фигури имат тази чест, в повечето случаи заради защитата си на суверенитета на Украйна, както например Даниел Коен Бенди или пък Бернар Анри Леви. Други както Брюно Лъру от френската социалистическа партия са в списъка, защото поискаха разследване за руското финансиране на Националния фронт.

В списъка се срещат личности от Белгия, Литва, Германия, Швеция, Румъния или Полша. Логично те са горди да са в списъка, но и доста скандализирани да им бъде забранен престоят поради критиките към Кремъл. Изпратеният от Москва документ в техните посолства далеч не е пълният списък с лицата, на които Русия отказва виза.

Най-лошото от СССР и национализма

Разбира се, с цялото изкуство за пропаганда, което притежава и което познаваме много добре руският режим обяснява този списък като отговор на западните санкции, но ще му бъде трудно да убеди, че е възможно да сложиш на една маса от една страна режимът, който въоръжава престъпници, сепаратисти и демократи, чийто единствено престъпление е несъгласието им с политиката на Владимир Путин.

Този списък доказва слабостта на режима и тоталитарните му демони. Почти едновременно с посещението миналата седмица на Марин Льо Пен в Москва и руската дума руският президент подписа закон забраната, на което и да НПО, оценено като „нежелателно“. И за това ще бъде необходимо само да бъдат обявени за „чужди агенти“ както в доброто старо време на СССР.

Това е потресаващо ограничение на свободите в Русия. Путинова Русия привлича и съблазнява, някога интелектуално, друг път материално.

Притеснителното от това съблазняване и това лобиране се отнася за няколко определени кръга. Тя не спечели широката общественост. Но, ако кризата в Украйна продължава, ако стократно нарушеното прекратяване на огъня се превърне в открит конфликт, на пример това лято, това отклонение може да натежи повече в политическите ни дебати и дори да разпокъса някои политически семейства в Европа.

Изострена криза на русофилите в дясно

Неотдавна Ален Жюпе предупреди за навлизането в Републиканската партия на остро русофилско течение. Това предупреждение директно се отнася за Никола Саркози и Франсоа Фийон. Тази неразумна любов, която се разпрострянява сред европейските християнски консерватори: подкрепящи все по-открито ортодоксална Русия. Тя отива много по-далеч от крайната десница до радикалната левица, която вижда възраждането на студената война подкрепящи една ултранационалистическа имперска политика.

На френската политическа сцена засега управляващата левица се представя най-достойно. Франсоа Оланд бе безупречен в подкрепата си за украинския президент. Неговият министър на отбраната Жан-Ив Льо Дриян направи невъзможното, за да не продаде изтребителите „Мистрал“ на Русия, въпреки доста ангажиращия договор, подписан от Саркози и Франсоа Фийон.

Френската десница не е единствената, която се вслушва в сирените на Москва.

Притеснителният случай с президента на ПЕС

Европа е едно сложно пространство, където националните интереси се сблъскват с идеалите. Такъв е случаят с президента на ПЕС, където членуват социалдемократите в парламента – Сергей Станишев. Той е против санкциите срещу Русия. Това не е никаква изненада, след като знаем, че той бе лидер на социалистите в България – страна, ужасно зависима от руския газ и петрол. Нито един български политик, нито вляво, нито вдясно не иска да противоречи на „Газпром“ и Кремъл.

Самият Станишев произхожда от русофилско семейство. Роден е в Украйна по времето на СССР, но се образова и прави първите си крачки в Москва, към която пропаганда се включва понякога. Сред хората от близкия му кръг открито подкрепят имперския проект за Евразия, предложен от Путин.

Президентът на ПЕС с удоволствие сравни Украйна с дясната екстремистка партия „Десен сектор“, чийто кандидат получи под 1% на президентските избори в Украйна. По време на празненствата на 9 май той заклейми фашистката опасност в компания на носталгици към СССР, носейки портрета на Сталин. Но неговите антифашистки притеснения не са толкова убедителни, през 2013 г. неговата пария влезе в коалиция с една малка фашистка българска формация. Неговите приятели от европейската социалистическа партия се притесниха, но не поискаха оставката му, както направиха НПО-тата в България.

При липсата на истинска алтернативна кандидатура Станишев се готви да бъде преизбран на 12 юни начело на ПЕС, освен ако европейските социалисти не се събудят навреме и не осъзнаят, че не може да продаваш европейския идеал на своите най-големи врагове.