Ке го игра ли Божидар Димитров шеф - или да

Ке го игра ли Божидар Димитров шеф – или да

Вежди Рашидов и проф. Божидар Димитров. Снимка: БГНЕС

Депутат от Реформаторския блок (РБ) пита кога ще има конкурс за директор на Националния исторически музей (НИМ) – пост, заеман от Божидар Димитров от 1994-а насам с две кратки прекъсвания.

Въпросът на зам.-председателя на 43 НС Иван Иванов е отправен към министъра на културата Вежди Рашидов. Вместо конкретен отговор, Рашидов подчертава заслугите, които Димитров има като учен и ръководител на най-големия музей у нас, съобщи БГНЕС, като се позова на писмения отговор на министъра. Димитров беше министър без портфейл за българите в чужбина в първия кабинет на ГЕРБ – пост, от който подаде оставка.

Наскоро проф. Димитров беше награден от Министерството на културата за особения си принос – той беше сред дейните участници в организирането на шумно рекламираната изложба на тракийски съкровища в Лувъра в Париж. Той не беше порицан заради изявленията си, че Македония е „политически конструкт“, който скоро ще се разпадне.

„Проф. Божидар Димитров е избран с конкурс на по-ранен етап и изключително отговорно ръководи най-големия национален музей в страната. До настоящия момент не са постъпвали сигнали за нарушения или оплаквания, които да поставят под съмнение изключителния професионален опит на директора на НИМ по отношение на дейностите и отговорностите по опазване и представяне на културното наследство на страната ни. НИМ организира ежегодно стойностни временни експозиции в България и чужбина, които популяризират историята и културата на страната ни и привличат повече туристи и посетители в националната музейна мрежа.

Според Рашидов „това се случва благодарение на знанията и опита на множество експерти под ръководството на уважавания учен и администратор, какъвто е директорът на този културен институт“.

Божидар Димитров за първи път поема ръководството на НИМ преди повече от 20 години. Директор е от края на 1994 г. до средата на 1998 г., когато е освободен след скандал с тогавашния президент Петър Стоянов заради връщането на черновата на „История славянобългарска“ на Зографския манастир в Атон.

В края на 2001 г. след конкурс Димитров отново поема НИМ. Димитров не е директор на музея и в периода август 2009 г. – февруари 2011 г., защото е министър без портфейл в първото правителство на Бойко Борисов. След освобождаването му от кабинета, той отново се връща на директорския пост. Божидар Димитров е най-дългогодишният директор на Историческия музей от създаването му през 1973 г.

Димитров бе куратор на изложбата в Лувъра в Париж, организирана от министъра на културата Вежди Рашидов. Изложбата стана повод и за искане на оставката на културния министър. Директорът на НИМ е в остър конфликт с редица археолози и историци, които го обвиняват за водената от правителствата на Борисов политика по „бутафорно“ възстановяване на исторически крепости с европейски средства.

Макар за НИМ да не се обявява конкурс, такива предстоят за директорите на Националния институт за недвижимо културно наследство и на Националния филмов център. В момента тече процедура и за избор на нов директор на Националния литературен музей.

План за НИМ в ЦУМ 2.0

Наскоро пред електронното издание OFFnews.bg директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров отново поднови идеята си, която периодично обявява от 2011-а насам НИМ да се премести в ЦУМ.

„Сега да свърши това (откриването на Националната галерия „Квадрат 500″ – б.р.) и в обозримо бъдеще ще се обсъждат всички варианти да се обезщети господин Георги Гергов, който е притежателят на сградата на ЦУМ. Той я е купил с голям заем за близо 70 милиона. Очевидно, че държавата не може да извади 70 милиона да ги плати в момента, и след това още 30-40 за реконструкция на сградата за музей.

Затова в момента зрее една идея на Вежди Рашидов, гениален е понякога министърът – държавата да му плаща вноските в банката (на Гергов) в течение на 20-30 години, докато сградата стане нейна. Ще се подпише един договор, че се плащат вноските за сградата и се прехвърля дългът му. Това е едно решение. Сега, като свърши това нещо, надявам се ние да сме на дневен ред“.

Известни са трудностите с обслужването на кредитите за ЦУМ, който така и не се реализира като добър бизнес проект, както и провала на опитите на Гергов да продаде сградата.