Ако спечели, печели за цял народ

Промените в съдебния закон – добри намерения, обградени с капани. А в тях противниците на реформата чакат да (им) паднат създателите й, особено министър Христо Иванов. Ако съдебната реформа успее обаче, със сигурност печели целият петимен за справедливо правосъдие български народ. Един анализ на Калина Николаева.

Много хубаво не е на хубаво. Май така ще се получи с проекта за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), лансиран преди седмица от Министерството на правосъдието (МП). Проблемът на предлаганите корекции в устройствения закон на третата власт е, че е твърде амбициозен и бърка прекалено надълбоко в порочни отношения и разбирания, оформяни десетилетия по-скоро умишлено, отколкото случайно.

Проектът предвижда коренна промяна в много области. Като се започне от новия антикорупционен модел и проверките за конфликт на интереси – т.е. шанс за очистване на системата, мине се през по-голямата отговорност на ръководителите в прокуратурата и самоуправлението на съдилищата и се стигне до назначенията, командироването и наказанията в системата.

На този фон идеите за ЗСВ, които ГЕРБ и АБВ изненадващо внесоха в парламента преди време, изпреварвайки проекта на правосъдното министерство, изглеждат като детски съчинения, написани през лятната ваканция – на коляно и колкото да се отбие номера. Да не говорим, че партии, в които се подвизават хора, превърнали се в символи на полицейщината, като Румен Петков и Цветан Цветанов, нямат моралното право на законодателни инициативи в съдебната власт. Ако Петков беше в парламента, вероятно щеше да парафира проекта на АБВ, точно както колегата му Цветанов първи е сложил подпис под този на ГЕРБ.

Но да се върнем на предложенията на МП. Още по време на писането на проекта, от прокуратурата дадоха знак, че не го одобряват. Демонстративно прокурорите напуснаха работната група, която го подготвяше. Главният обвинител Сотир Цацаров обясни вместо тях – не виждали смисъл. Главният прокурор и двамата председатели на върховните съдилища Лозан Панов и Георги Колев призоваваха правосъдният министър Христо Иванов бързичко да огласи проекта в интерес на реформата. Вече близо седмица след като това се случи, и тримата мълчат. Сигурно още го четат.

Едва ли прокурорите ще са във възторг например, че им махат любимата предварителна проверка, с помощта на която можеха да шантажират когото си искат. Защото проверките могат да се точат без край и да те държат в шах кое постановление ще извади въздесъщият прокурор от джоба на тогата – за отказ да бъде образувано дело или точно обратното.

Няма да им хареса и идеята на министерството да работят повече на терен. Повечето не обичат да си цапат скъпите костюми по местопрестъпления. А и нали така няма да могат да си измиват ръцете с грешките на разследващите от МВР.

На шефовете в държавното обвинение пък никак няма да им се понрави, че ако никой от подчинените им не иска да им свърши мръсната работа, трябва сами да го направят. Или казано другояче, ако никой редови не иска да образува дело от типа на „Костинброд“, което априори е обречено, то шефът ще трябва сам да сложи името и подписа си.

Главният прокурор досега е показал, че е добър политически инженер, тъй че спокойно можем да очакваме, че който и текст от предлаганите да не му се харесва, ще се намери кой да говори от негово име в парламента. Иначе засега прокуратурата започва мащабно обсъждане на проекта. Чакаме резултат.

И в съдийското съсловие има достатъчно стари сметки, уредени на бели покривки, за да има съпротива срещу закона. Овластени сами да вземат решенията за управлението си и оставени без задна врата за избягване от отговорност, много магистрати няма да се чувстват в свои води. В правните форуми вече се надигат недоволни гласове, че ако проектът бъде приет, съдиите и прокурорите ще трябва да декларират имуществото си в много по-голям обем от останалите хора на висши държавни длъжности. И това не било редно.

Съпротива се очаква и срещу предложението членовете на Висшия съдебен съвет да продължат да ходят на работа и колегите им да решат колко да бъдат натоварени. Професори вече обясниха, че това било конфликт на интереси. Чуват се и забележки и се намират и други недостатъци на проекта. В което няма нищо лошо. По принцип истината се ражда в дебата. Стига да не се изроди.

Затова е грешка на МП, че не обявява открито кои са експертите, които са работили по промените. Правосъдният министър Христо Иванов е достатъчно недолюбван, за да има и такива, които биха се противопоставили на проекта, само за да го видят провален (включително и от средите на Реформаторите). След всички клетви за откритост и прозрачност и загърбване на задкулисието, които идват точно от правосъдното ведомство, е важно да се знае кой точно е сътворил промените.

Въпреки всички капани, с които е заобиколен проектът на министерството, за прокарването му донякъде има някакви гаранции. Едната е предстоящият устен доклад на Европейската комисия, а след това и годишният. Проектът за промени в ЗСВ отговаря на голяма част от критиките на Брюксел за съдебната власт. Ако изобщо някой от управляващите се впечатлява от забележките на ЕК.

Втората е стратегията за продължаване на съдебната реформа, която парламентът прие със стабилно мнозинство. Депутатите, подкрепили стратегията, просто нямат защитим аргумент да отхвърлят проекта за съдебния закон, който въплъщава идеите на първия документ. Въпросът е дали ще одобрят всичко предложено. Като например ясните правила и изискването да се застава открито зад номинациите за членове на ВСС от парламентарната квота и да се обяснява начинът на издигането им. Дейности, които по правило минават тайно, в пазарлъци и сметки.

Третата крехка гаранция е проектът за промени в конституцията, с който също ЗСВ е обвързан. Тъй като е ясно, че конституционните реформи са максималният възможен компромис между политическите сили от една страна и с върховете на съдебната власт от друга, то двата проекта донякъде взаимно се защитават.

В българската действителност обаче гаранциите не винаги важат. Особено за потребителите на правосъдието.