Втора македонска република

Това е статуята на цар Самуил в Скопие.

България все повече заприличва на Македония, колкото и да ни се ще да бъде обратното. И в двете държави сработват балкански комплекси за малоценност предвид броя на скулптурите в столиците им. На фона на корупционната среда, като цяло лоша инфраструктура и подчинената съдебна система.

Още по темата

Типично за тези географски ширини обаче не е важно какво е в задния ни двор, важното е с какво се пъчим пред чужденците. На 8 юни в София край базиликата „Света София“ ще бъде открита статуята на цар Самуил – проект, започнат при първото правителство на Бойко Борисов, за да даде отпор на македонския цар Самуил. Той вече е извисил ръст в центъра на Скопие редом до Александър Македонски.

Намерението, чуто днес, в София да се появят още две скулптури – на княз Борис I Кръстителя и хан Тервел, доказва за сетен път, че българинът черпи самочувствие от митовете за славното си минало, от което го делят повече от 7 века. Или просто властта ни черпи с малко носталгия, навлажнен поглед и гороломен рев: „Да живей България!“ А покрай това и някой филм по БНТ. Само и само да не тикаме нос в жалкото си настояще.

(Сравнете дребните никакви плочи на жертвите на тоталитарния режим с 6-метровата статуя на Самуил.)

Така в столицата, в чийто център има само една статуя на владетел – при това чужд, на руския император Александър II, и най-много улици, кръстени на руски военачалници, та дори и Паметник на Съветската армия, най-сетне ще се побългари.

За чест на братятата – или братовчедите – македонци, трябва да кажем, че техните скулптури са от мрамор. Така идейно те са по-близо до Римската империя, чийто блясък се опитват да наподобят. Българският цар Самуил ще е от бронз. Дано някой престарал се чистач не реши един ден да свали патината му със син камък, както стана със скулптура на Далчев в Русе.

След като превърнахме същинските руини на крепости в стиропорени декори на нискобюджетни филмови продукции, сега ще бронзираме и малко историческа памет. И покрай това милиони.

И не само това издава общото ни ДНК с Македония. Виж Гърмен, спомни си Куманово.

„Вносна“ терористична група от албански произход остави след себе си кръв и разрушения в македонския град с преобладаващо албанско население. Изпратена, за да съживи сценария с „етническото напрежение“ и да отвлече вниманието от издевателствата на властта.

В Гърмен, незнайно как, се озоваха ултрасите – футболните агитки, разпалили и в буквален смисъл Катуница. Впрочем, аналогията за това се появи за първи път в медии, свързани с определен медиен кръг. #КОЙ печели от изваждането на тази етническа карта – ДПС и националистите.

След няколко дни, на 8 юни ще завалят речи, пълни с безлични метафори и кухи фрази, писани от измъчени пиари, сърфирали отчаяно из Интернет за идейно осеменяване. На тази… инициация на „славно минало“ е редно да се сложи точка овреме, предвид посрамването като втора македонска република.

Иначе скоро някой може да бъде осенен от друга глуповата идея подобно на онази за 133-метровия паметник на Васил Левски на границата с Турция.