На кого му гърми за Гърмен

Най-важното в подобни протести винаги е българското знаме. Нови новенички трикольори се веят в Гърмен.

Има две опции – да започна тоя текст с клише, или да карам по същество. И тъй като в последните две седмици медиите се докопваме само до банални фрази и произвеждаме още по-банални изводи за ситуацията в Гърмен започвам по същество. Въпросите на Полина Паунова.

Въпрос 1:
Случайно ли е, че сагата с „етническия конфликт“ в Гърмен започна в навечерието на 24 май, а орда агитки, рокери и прочие родолюбци се изсипват там на 2 юни, Деня на Ботев и загиналите за свободата НИ?

Въпрос 2:
Случайно ли е, че точно на 2-ри юни – дата невралгична за всеки пишман патриот, която той преживява като връх в българщината, се организира някаква демонстрация, протест – или както искате го наречете? Ама тези хора безработни ли са, социално слаби ли са? Отпуск ли си вземат, за да посетят въпросното мероприятие? Или пък са получили командировъчни за него? (Тук въпросите станаха повече.)

Въпрос 3:
Доколко случайно всички национални телевизии – без изключения – рязко започнаха да правят разследвания за ромската престъпност? Или ако нямат капацитет за разследвания – анкети, разговори или други жанрови форми, които да затвърдят усещането, че милата ни родна страна е завладяна от мургаво население, което желае да извади далака поне на двама етнически чисти българи?

Въпрос 4:
Съзнателен ли е подборът на думи и фрази, внушаващи угроза за държавността и личната неприкосновеност – или просто не знаем значението на думите?

Въпрос 5:
Съзнателно ли в събота някой се опита в конфликта, за който, убедена съм, повечето потребители на медийна информация не помнят защо избухна, да привнесе и религиозен елемент? Сещате се – навръх Черешова задушница роми щурмували църква в гърменско село. Ама, моля ви се, три деца откраднали торба с храна и 3 лева.

Въпрос 6:
Последното умопомрачение, че ромите не трябва да получат правото да изкупят земите, върху които са построени незаконните им жилища, в което се включиха от националистическите партии до левите, част от предизборна платформа ли е? На това ли ще се гради кампанията? Не е ли малко странно Румен Петков и Патриотичният фронт да са на едно мнение?

Въпрос 7:
Този път „етническата“ кампания не започна ли малко рано?

Вероятно по темата Гърмен могат да се зададат още поне седем пъти по седем питания. И всичките ще са уместни. Вероятно още седем пъти по седем сутрешни блока мога да се занимаят с битовата престъпност, липсата на образование и здравна култура сред ромите. И няма да кажат нищо ново. И решение няма да има.

Големият проблем в тази ситуация е, че ние, журналистите, някак се сбутваме по кулоарите на властта и всеки път си казваме: „Аха, извадиха някоя драма от гетото – значи идват избори“. Признайте си, колеги, мислите си го.

Защо тогава участвате в тази истерия?
Не разбирате ли, че по темата трябва да се говори спокойно, със самообладание и с мисъл за човека. И това не са някакви „либерастки“ заклинания. Това е необходимият баланс, за да не влизаме в сценарии. Чужди и силно политически.

И докато тече възмущението защо ромите получавали право да си изкупят земите със застроени бараки на тях, а Румен Петков, ако разпъне палатка на мястото на бившия мавзолей (забележете примера!) няма да получи тази привилегия, означава, че ние нищо не сме разбрали.

Че ние изобщо не знаем как функционира правовата държава. Че ние нямаме фантазия как да заведем гетата до закона и да въдворим закона в гетата. Или поне да опитаме.

И докато късаме своите ризи в името на „свещеното право на информация“ как пък веднъж не си зададохме въпроса – КОЙ, бе мили хора, конструира етническото напрежение така, че то да „избухва“ все около празници, свързани с българщината.

Следващата възможна дата е 6-ти септември. Моля, помислете за това. А и тогава изборите ще са много по-близо.

С този текст не искам да кажа, че проблем с ромите в България няма. Напротив има – и е огромен. Но проблемът не е, че някой ги купува за избори. Всички партии без изключения прибягват до тях.

Проблемът е, че в един недалечен ден, ако не бъдат дори насилствено интегрирани (да, ще бъде трудно), ще се еманципират. И тогава подобни конфликти няма да бъдат инсценировка за някой и друг национален празник.