Четири ромски къщи съборени в Гърмен, за 2 юни - нов протест

Четири ромски къщи съборени в Гърмен, за 2 юни – нов протест

Снимка: БГНЕС

Съборени са четири от незаконно построените къщи в ромския кв. „Кремиковци“ в Гърмен, тепърва ще се мисли къде да бъдат настанени хората от тях. За утре, 2 юни, пак е насрочен протест на местни жители срещу квартала, който ще започне в 12 часа и се предвижда да бъде подкрепен от футболни агитки и представители на мотоклубове в България.

От 23 май, когато избухна бой с ножове и тояги между роми и българи от близки села и квартали в община Гърмен, напрежението ту стихва, ту пак се надига. В „Кремиковци“ живеят близо 1000 души, като проблемът с незаконното строителство и заселване на роми е от няколко години. И до днес обаче не е решен, а събарянето на къщите, предвидено преди няколко години е спряно.

По закон, при събаряне на единствен дом, общината трябва да предвиди къде да бъдат настанени обитателите му. Гърмен – община, управлявана вече петнайсетина години от ДПС, твърди, че няма общински жилища. Според кмета Минка Капитанова (ДПС) възможността в момента била да се настанят в стари училища, които са закрити.

Проверки
Съборените къщи са едноетажни, съобщиха от ОД на МВР-Благоевград. Проверки в квартала са направили полицаи от РУ „Полиция“-Гоце Делчев, както и служители на РСПБЗН-Гоце Делчев, на РДНСК-Благоевград, на НАП, на РЗИ-Благоевград, на Дирекция „Социално подпомагане“, на ЧЕЗ „Електроразпределение“ и на РИО-Благоевград.

Констатациите са, че в квартала не са осигурени пътища за противопожарни цели, нито противопожарно водоснабдяване, не са спазени изискванията за безопасна елинсталация, както и неправилно изградени комини в постройките.

Търгове за земя

Междувременно от община Гърмен отново подновиха идеята си от миналата есен ромите да купят парцелите, на които са вдигнали незаконни къщи, при цена от 1.10 лева за кв.м. Идеята срещна съпротивата на местни хора, които са имали призната собственост върху земеделски земи в местността „Падарката“, където е ромският квартал. Те не са били съгласни с процедурата по отчуждаване, извършена през 2002 година със заповед на Венцислав Върбанов, тогава министър на земеделието, предаде БНР.

През 2005-а 60-те декара държавна земя са прехвърлени безвъзмездно на общината и никой от собствениците не се е възползвал от вариантите за обезщетение с бонове или равностойни земи, потвърдиха от общинската служба по земеделие в Гърмен.

През октомври 2014-а обаче идеята да се узаконят парцели срещу 1.50 лева/кв. метър беше възприета от едва неколцина собственици в Гърмен.

Образованието е спасението

Гърмен е само една от многото горещи точки, заяви в интервю за Агенция „Фокус“ математикът проф. Михаил Константинов. „Проблемът е предизвикан от това, че в момента в живота навлезе едно напълно неграмотно поколение от 15 до 25-годишни хора, родени след промените. За съжаление, демократичната власт не успя да ги ограмоти. Тези хора са негодни да участват пълноценно в съвременния живот. Съвременният живот демонстрира някои изисквания. Едно от тях е грамотността. Един неграмотен човек няма какво да прави в съвременния разумен свят. Другото са особеностите на циганските гета. Един циганин, като го извадите от гетото, се вижда, че той е нормален човек, започва да работи, да си праща децата на училище и да живее като българин. Циганинът в гетото обаче е нещо страшно“, обясни проф. Константинов. По думите му, той става друг човек.

„Гетоизацията, която допуснахме да се случи, е нещо много неприятно и трябва да се отървем от нея. Може да звучи банално, но единствено и само някакъв вид образование за тези хора е необходимо. Всичко друго е бошлаф. Така наречените интеграции са пълна боза, пълна глупост. Те служат единствено някои цигански фондации да забогатяват и някои мръсни съвести да се препират. Много е просто мръсната съвест на западняците да се опере, като почнат да им дават пари за циганите, които те самите не щат“.

Наред с образованието проф. Константинов предлага и да се върне казармата като вид обучение за някои и като вид ограмотяване за други. Не в 2-годишната й форма от времето на социализма, но да се помисли за някакъв срок.

Преди броени дни лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов определи конфликта в Гърмен като „битов, с който определени политически формации спекулират и се опитват да превърнат в етнически“. Причината за етническото напрежение в Гърмен е в липсата на адекватна политика на местната власт, заяви Цветанов.

По време на управлението на ГЕРБ като вицепремиер и вътрешен министър Цветанов беше председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и именно той представи Национална стратегия за интегриране на ромите (2012-2020).