Балканите вдигат четвърта наздравица с вино в София

Щандът на изба от Текирдаг, Турция

Трудно се пише за вино, след като си вкусил около 30 вида. Трудно е обаче и да пропуснеш от „експонатите“ в тазгодишния четвърти Балкански винен конкурс и фестивал в София.

В тазгодишното изложение, което продължава и утре (31 май), участват над 100 винопроизводители – в това число редица бутикови изби – основно от България, Гърция, Турция, Македония и други балкански страни.

Какво е новото тази година? Например не една, както миналата година, а цели 8 турски изби от Източна Тракия, посочва директорът на фестивала Галина Нифору. И редица нови български изби – някои нови за фестивала, а други въобще.

Миналогодишият турски участник – изба „Чамлъджа“ от Люлебургас, е тук и сега с превъзходните си купажни вина, с лекото червено „капас карасъ“ (или нещо такова – местен турски винен сорт) и чудното, но мощно бяло „Наринче“. Около тях сега са и останалите източнотракийски изби, до една разпънали географски карти на щандовете, указващи родните места на лозята и винарните. „Това е от 2013 и гроздето е брано, преди дъждовете, затова виното е много силно“, обяснява жената от изба „Гали“, докато вкусвам един червен купаж, от грозде, расло в уникален „тероар“ на полуостров Галиполи между две морета – Мраморно и Егейско.

На метри от турските – по силата на „винената дипломация“, тържествуваща на този фестивал, са изложени хубави гръцки бели вина от „асиртико“, „агиоргитико“ и „саватиано“.

Наблизо е и щандът с македонски вина, където едно силно, но съвсем меко червено „вранец“ грее с така приятно „опушен“ от бъчвата вкус, че съвсем не става за дегустация. В смисъл, че не е нео, което изкушеният винопиец просто да повърти в устата си и да върне – то с кротка категоричност настоява да го изпиеш и да се върнеш за още две глътки по-късно.

Но стига за чуждите изби. Те, особено в дисциплината „червено“ имат много сериозни български съперници наоколо. Например едно от „ранна мелнишка“ (сортът Мелник 55) през два щанда от македонския – „силно тяло“, предупреждава представителят на избата, докато въпросното тяло с плътния вкус, всмукан от дървесината на бъчва, лекичко ме тушира. А след него червеният „Тохун“ (високият клас вино на едноименната поморийска изба) – купаж от мерло и каберне совиньон ме тушира тежко.

Сред по-новите български производители на изложението е изба „Малката звезда“ от Харманли, тук са лимитираните серии от по 2500 бутилки за износ на „Шато Коларово“, биовино, приятното пино ноар на „Салла естейт“ (Провадия).

Небцето и езикът ми откроиха и една сравнително нова българска изба с италиански собственик, която прави страхотно биорозе. Но след толкова вино й забравих името.