Велика зелена стена ще пази Африка от Сахара

Снимка: Wikimedia

Въпреки че сме свикнали да мислим за географията като за нещо сравнително постоянно, всяка година пустините изяждат една част от земята ни – макар и малка част, пише Марк Хей за Modern Nation.

В момента една трета от земното кълбо е превзета от необитаема пустош, но до края на века райони като Близкия изток могат да изгубят 20% от валежите си, които са основен източник на вода. Причина за това е разпространяването на пустинята, което изсушава въздуха и заменя все повече територия с пясъчен терен.

Вероятно един от най-засегнатите от опустяването региони е Африка, където пустинята вече заема 40% от територията. Континентът е изправен пред възможността да остане без половината от обработваемата си земя, която да бъде заменена от по-суха почва и ветрове.

Най-голямата опасност за Африка е Сахара – най-голямата пустиня в света, която само през 80-те години е превзела 233 километра на юг и 106 километра на север. С тези темпове на растеж пустинята само ще засилва опустошителните ефекти от изменението на климата.

Изправени пред тази екзистенциална заплаха Африканските държави отдавна обмислят радикални идеи за борба с опустяването. Една от тях е създаването на гигантска „стена“ от дървета, широка близо 15 километра и дълга цели 7774 километра. Огромният проект трябва да се простира от Червено море до Атлантическия океан и да мине през територията на 11 държави – Буркина Фасо, Чад, Джибути, Еритрея, Етиопия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сенегал и Судан.

Идеята за Велика зелена стена е предложена в Африка още през 80-те. Ако бъде реализирана, тя ще се превърне в най-големият ландшафтен проект в историята на човечеството.

В основата на идеята стои използването на коренната система на дърветата за прокарване на вода дълбоко в почвата и сенници, които да блокират напредъка на прашни и сухи ветрове – прост, но високоефективен начин за предотвратяване на разширяването на Сахара.

Снимка: Wikimedia

В началото проектът се разглежда като футуристичен, но отй започва да изглежда все повече като реалност през 2011 г., когато замесените държави провеждат среща на върха и взимат решение за съвместно изграждане на Великата зелена стена на Африка.

Всяка от държавите поема ангажимент да изгради своята част от биосъоръжението, но липсата на прозрачност около процеса на залесяване и мащабите на проблема с разширяването на пустините прави повечето експерти скептични.

Въпреки това по света съществуват прецеденти на големи проекти за залесяване срещу опустиняването, които могат да се използват за оценка на евентуалните ползи от мащабната инициатива.

За жалост на поддръжниците на Великата зелена стена, развитието на най-големия подобен проект е обезсърчително. Китайският Северен дървесен пояс включва засаждане на милиарди дървета, които до 2050 година трябва да създадат 4500-километрова граница, спираща разширяването на пустинята Гоби.

Инициативата на китайските власти започва през 1978 година и е толкова мащабна, че ако се осъществи в пълен план ще увеличи размера на горите по света с 10 на сто.

Местните експерти са решили, че засаждането на тополи може да донесе най-добри резултати заради тяхната мрежовидна коренна система и клоново потомство. Така китайците се надяват, че скоро ще имат жива стена, която да расте бързо и в същото време да бъде използвана за дърводобив.