Само 0.5% от прихващанията в КТБ ще бъдат обжалвани

Временните синдици (вдясно) в КТБ с финансовия министър Владислав Горанов, Радослав Миленков и зам.-главния прокурор Борислав Сарафов. Снимка: БГНЕС

От колосалните над 850 милиона лева, извадени от затворената Корпоративна търговска банка чрез цесии и прихващания, синдиците ще обжалват в съда прихващания за едва 4.6 милиона лева. Това значи, че фондът за гарантиране на влоговете (ФГВБ), назначил синдиците, ще иска анулирането на само 0.5 процента от всички прихващания.

Това стана ясно днес от изказване на финансовия министър Владислав Горанов на извънредния парламентарен контрол. По думите му до момента са заведени 8 дела за анулиране на прихващания, но в момента се подготвят и ще се внесат общо „стотици“ преписки, на стойност над 4.6 милиона лева, обяви министърът.

Цесиите и прихващанията са правени през целия период на специалния надзор над КТБ. Вложители с високи депозити в банката, над гарантирания минимум, са продавали с обезценка вземанията си на крупни кредитополучатели на банката. Така кредитополучателите са получили възможност свръх-изгодно да погасят задълженията си, стопявайки активите на банката с десетки милиони лева. Разследване на „Биволъ“ показа, че цедираните влогове често са били купувани от фирми от кръга на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, което на практика е вторично ограбване на вложителите и кредиторите на банката.

„Не може в условия на специален надзор, когато изрично записахме в закона, че тези прихващания могат да се оспорят, това да не бъде направено. Трябва да се направи, да бъдат атакувани и развалени в съда, ако съдът прецени. Не може един хора да са привилегировани за сметка на останалите“, коментира Мартин Димитров от Реформаторския блок, който отправи парламентарното питане към Горанов.

Всички трябва да са равни пред закона и в случая да получат еднакъв процент от масата на несъстоятелността, заяви той.

„Безспорно общественият интерес е сериозно накърнен и въпросът свързан с дейността на синдиците ще бъде актуален и подходящ за всяка една сесия на парламентарен контрол. Най-простият отговор на въпроса какво е направено и какво ще бъде направено е „Всичко“. Абсолютно всички сделки, които потенциално увреждат масата на несъстоятелността, ще бъдат атакувани, а част от тях вече са атакувани“, каза Владислав Горанов.

„Макар да нямаме прецедентно право, най-важно и тежко ще бъда първото решение по едно такова дело. Вероятно след това българският съд ще действа по аналог“, каза Горанов.

Той добави още, че са образувани над 50 съдебни производства с искане от страна на КТБ за откриване на производство на несъстоятелност срещу синдици и над 35 други съдебни производства срещу длъжници на банката.

Отделно от делата срещу прихващанията, над 200 кредита са обявени за предсрочно изискуеми.

Освен това има и 20 производства за изпълнение срещу длъжници по Закона за особените залози чрез съдия-изпълнител. „Аз съм умерен оптимист, че се движим в правилната посока“, добави Горанов.
Много сложни материално и процесуално са казусите, което не е аргумент за оправдание, а по-скоро заявка за това, че процесите ще бъдат още дълго обект на обществен дебат, призна Владислав Горанов. 180 са идентифицираните прихващания, за които ще се претендира за относителна недействителност. „Не мога да ви дам увереност кога ще се произнесе българският съд по отменителния иск и кога ще имаме първо произнасяне. Мога да ви уверя, че в непродължителен срок, накуп, всички тези отменителни искове ще бъдат входирани в съда“, обеща финансовият министър.

За съжаление те са сложни като юридически казуси, имат своята специфика и се използва огромен капацитет от юристи, за да бъдат оформени преписките, добави той.

КФН „прочиства“ доклади за КТБ

Междувременно в. „Капитал“ „излови“ председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев в драстични редакции със задна дата на докладите на регулатора за КТБ.

На сайта си КФН е променила доклада си от октомври 2014 г., изтривайки няколко параграда за възможните загуби сре инвестиционни посредници, застрахователни, пенсионни и взаимни фондове, при евентуален фалит на КТБ.

След запитване от страна на изданието на какво се дължи редакцията в доклада, направена не от надзорниците, а от пиар служител на КФН, комисията върнала оригиналния вариант.

Според изданието, действията на регулатора са част от опитите му да се защити от критиките, че също носи отговорност за краха на банката.