Лабораторията на Костов разкри как „Лукойл“ ни ощетява и предложи 3 мерки

Лукойл

Лабораторията за управление на рискове на Иван Костов публикува анализа си за щетите, които нанася руската компания „Лукойл“ на българския бюджет, с раздутата цена на суровия петрол, който внася и преработва у нас, и мерките, които държавата да вземе. За анализа са използвани данни на Агенция „Митници“ за периода 2006-2014 г. Целият доклад може да бъде прочетен тук.

Веригата

Експертите на Лабораторията са проследили цялата верига на доставки, преработка и формиране на печалба. „Лукойл Нефтохим Бургас“ закупува суровия петрол от ОАO „Лукойл“ Москва чрез регистрираната в Швейцария посредническа фирма „LITASCO GROUP“. Формира облагаемата стойност на внесения суров петрол, като добавя транспортните разходи за пренос по море (навло), карго застраховката и др. и начислява и внася ДДС.

Според тях данните на митниците не посочват нещо много важно – фактурираната цена на внасяния от „Лукойл“ петрол сорт „Урал“. Вместо това е посочена средногодишната цена на бенчмарковия петрол сорт „Брент“, която няма никакво отношение към доставката и облагането с ДДС на суровия петрол за бургаската рафинерия. Всъщност „Нефтохим“ работи с „Урал“, а за данъчни цели ползва по-скъпия „Брент“.

Сравнението между цените на двата сорта, показва, че борсовата цена на „Брент“ е по-висока от тази на „Урал“ – средногодишно с 10.6%. Според доклада това противоречи на съотношението между борсовите цени на двата сорта петрол, тъй като „Брент“ е с по-високо качество и от него се получава по-голямо количество светли течни горива.

Освен това петролът за страната се доставя по море, по маршрута Новоросийск-Бургас. Черно море е вътрешен моден басейн, поради което в транспорта не се включват такси за преминаване пред натоварени проливи и канали (Босфора, Гибралтар и др.). Самото разстояние е твърде малко за товарен морски транспорт и поради това се прави допълнителна отстъпка от цената на петрола, в рамките на няколко процента от борсовата цена. В случая с България се наблюдава точно обратното, констатират в доклара.

Разликата между реалната цена на суровия петрол, купен и доставен от „Лукойл“ от негови находища в Русия и цената, отчетена в България, е 13.27% средногодишно за периода 2006-2014 г., като варира от 6.68% до 15.61% в различните години, твърди Risk Management Lab.

Благодарение на завишените цени на сорт Урал спрямо борсовите му цени, оскъпени със застраховките и навлото, руската компания вдига цените на произвежданите в бургаския „Нефтохим“ горива, пести данък печалба и изнася капитали в Русия, сред които и част от ДДС-то, което плащаме в България върху потребените горива.

„Лукойл“ е завишавал средногодишно с 763.5 млн. лева производствените си разходи – заради цените на суровия петрол, които не съответстват на борсовите за „Урал“. С натрупване за периода 2006-2014 сумата е 6871.7 млн. лева (т.е. близо 6.9 милиарда). Последиците са: повишаване на производствените цени на рафинерията; повишаване на цените за потребителите на горива; много вероятно избягване на корпоративно облагане.

Изводите:

ОАО „Лукойл“, чрез „LITASCO GROUP“ е реализирал свръхпечалби в посочените размери, като е продавал суровия петрол по завишени цени на собствената си компания „Лукойл Нефтохим Бургас“ и така е изнесъл добавената стойност от България;

„Лукойл България“ вероятно е реализирал (при допускане за един и същ марджин на цената на търговеца) по-печалби поради завишената производствена цена на течните горива;

Българските потребители са заплащали необосновано завишени цени на течни горива; от тях на българския пазар е извлечена и изнесена добавена стойност в посочените размери; необосновано завишените цени са довели до намаляване на потреблението на течни горива и увеличаване на разходите за транспорт на домакинствата, фирмите и държавните институции.

НАП не е обложил „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД с реално дължимия корпоративен данък.

„Лукойл“ има господстващо положение на пазара на течни горива и има възможност да определя техните производствени цени.

Така ощетени са българските потребители, ощетен е бюджетът. Разликата между реално възстановения ДДС и изчисления с борсовата цена на сорт Урал – с добавено навло и карго застраховка, е съществена – 1.145 млрд. лева за периода 2006-2014 г. Според доклада „посочената значителна добавена стойност не е обявена като такава, а като производствен разход чрез завишаване на цената на суровия петрол. Тази добавена стойност не е обложена с ДДС и корпоративен данък“.

Лабораторията припомня, че „Лукойл“ ежегодно отчита, че работи на загуба, но отказва да оповести публично своите производствени разходи за течните горива, които са едни от най-големите като дял от крайната цена в ЕС. Припомня се и отказът да бъдат монтирани измервателните уреди на производствените мощности (особено на терминал Росенец, откъдето влиза целия нефт за преработка и се изнася готовата продукция) – което поражда основателни съмнения за възможен контрабанден внос на суров петрол и износ на течни горива, вкл. поради липса на онлайн контрол от страна на митниците.

Според доклада, компанията е поставила на „ключови места“ в контролните и приходните администрации – КЗК, Агенция Митници, НАП, зависими от нея лица.

Посочената значителна добавена стойност, която е произведена и реализирана в България, не е обявена като такава, а като производствен разход, чрез завишаване на цената на суровия петрол. Осчетоводена като такъв производствен разход за суров петрол, добавената стойност е изнесена от страната. Тази добавена стойност не е обложена с ДДС и корпоративен данък,

Това е едно от основните заключения на Risk Management Lab. Според доклада, нито изпълнителната, нито законодателната власт са отговорили в установения по закон срок на официален сигнал за основателни съмнения за щети от завишаване цените на внасяния суров петрол сорт „Урал“.

Мерките

Лабораторията за управление на рискове предлага три мерки:

1. Министерството на финансите, чрез Агенция „Митници“, да извърши проверка по първични отчетни документи и банкови извлечения за действително платените цени за петрола сорт „Урал“ (заедно с навлата и застраховките). и тяхното съответствие с борсовите цени на суровината за поне 5 години назад – за да отхвърлят или потвърдят съмненията за изкуствено завишените цени на внасяния нефт.

2. При потвърждаване на съмненията за завишени цени на вноса:

а/ МФ чрез митниците да разработи методика и да предприеме незабавни действия за преустановяване на тази практика.

б/ Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да извърши пълна проверка на доставките на петрол сорт „Урал“ от приватизацията на Нефтохимически комбинат – Бургас до сега, с цел да бъде определен размерът на умишлено занижените печалби и надвзетия възстановен данъчен кредит.

3. Министерството на финансите и НАП да предявят иск към „Лукойл“ и дъщерните фирми на ОАО Лукойл Москва, за нанесени финансови щети на бюджета.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв