Chevron иска "Бургас - Александруполис", твърди Русия

Chevron иска „Бургас – Александруполис“, твърди Русия

Американската компания „Шеврон“ проявява интерес към проекта за изграждане на петролопровод Бургас-Александруполис. Това заяви в интервю за ТАСС президентът на руската държавна компания „Транснефт“ Николай Токарев.

Интересът на компанията към този проект е свързан с плановете за разширяването на мощността на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), в който участва самата „Шеврон“ /15%/, твърди Токарев.

От американската компания до момента не са коментирали информацията.

През 2014 г. по КТК са били транспортирани 40 милиона тона, а след разширяването му капацитетът ще се увеличи до 67 милиона тона. По тръбата се транспортира „черно злато“ от Казахстан и Русия до Новоросийск, където то се товари на танкерите. „Възможностите на Босфора не са безкрайни. Допълнителните обеми, които ще се появят след разширяването на консорциума, трудно ще бъдат прекарвани“, каза Токарев.

Идеята за строителството на петролопровода с капацитет до 50 милиона тона от Бургас до Александруполис е още от средата на 90-те години на миналия век.

Тръбата бе замислена като алтернатива на танкерните превози през натоварените проливи Босфор и Дарданели.

Русия, България и Гърция подписаха споразумението за строителството на тръбата през 2007 г. В подкрепа на проекта работеше и тогавашният президент Георги Първанов, сега лидер на АБВ.

За изграждането на тръбата беше създадена компанията Trans-Balkan Pipeline B.V. (ТВР), в която „Транснефт“, „Роснефт“ и „Газпромнефт“ притежаваха 51%, а България и Гърция – по 24,5% всяка.
Цената на петролопровода се оценяваше на 1 милиард евро.

„Буквално преди седмица българската страна отново излезе с инициатива да се прекрати съществуването на компанията Trans-Balkan Pipeline B.V.“, разказа още Токарев пред ТАСС. „Но българската страна няма правни основания да излезе едностранно от този проект“, добави той.

„Шеврон“, според Токарев, е обещал да проведе консултации с българските партньори: „По тази причина смятам, че този проект има бъдеще, той е интересен най-малкото по причина, че ще реши проблемите с Босфора“. Той не изключи влизането на КТК в проекта Бургак-Александруполис. Представител на КТК отбеляза само, че въпросът се обсъжда, но няма никакви решения.

Проектът за петролопровод Бургас-Александруполис ще представлява интерес за участниците в КТК, но за неговото осъществяване трябва да има споразумение с България, а това не е лесно, заяви директорът на аналитичната агенция Small Letters Виталий Крюков, цитиран от „Ведомости“.

Санкциите срещу Русия не трябва да пречат на неговото строителство, но рискове съществуват в случай на влошаване на политическата ситуация, заяви заместник-генералният директор на Центъра за политическа информация Александър Панин.

През 2011 г. обаче проектът беше замразен, защото българските власти се усъмниха в неговата екологична безопасност. Докладът за екологичната оценка на бъдещата тръба даде повод за опасения на местните общности по Южното Черноморие, че нефтопроводът може да причини разливи, екологични проблеми и спад на туризма, който е сред основните поминъци в района.

Така изграждането на нефтопровода „Бургас – Александруполис“ беше спряно с решение на първия кабинет „Борисов“ в края на 2011 г., а в началото на 2013 г. със закон беше денонсирано споразумението за тръбата между България, Русия и Гърция.

Въпреки че проектът е спрян, държавата продължава да налива пари в проектната компания, включително да плаща заплати на ръководството й.

До момента нито Русия, нито Гърция са обявили официално, че се отказват от проекта. Заради това София тепърва планира да заведе дело за доброволно разтрогване на дружеството, обясниха от финансовото министерство.

Chevron официално се оттегли от България през 2014 г. – три години след като получи разрешение за търсене и проучване на шистов газ край Нови пазар. Впоследствие обаче заради масовите протести срещу рисковата технология за проучване и добив на газ от шисти парламентът наложи пълна забрана за такива разработки в страната.