Изкачването на Еверест винаги ще крие опасности

Въздушен кадър на южната страна на Еверест. Снимка: Wikipedia

Смъртните случаи на Еверест не са често явление, но за жалост далеч не можем да ги наречем рядкост. Най-вероятно жертвите на планината ще се множат до тогава, докато има смелчаци, които опитват да я покорят.

Трагедията в петък, при която 13 загинаха, а десетки са все още изчезнали под снежната пряспа на паднала лавина е особено жестока. Нещо повече, това е най-тежкият инцидент, станал на Еверест. Но след като все повече катерачи опитват да изкачат най-високия връх на планетата, можем да очакваме смъртните случаи само да се увеличават.

Откакто хората опитват да изкачат Еверест има регистрирани 250 смъртни случая. Това прави около една жертва на всеки десет успешни изкачвания. Опасностите са публично известни на всички. През 2012 г. списанието Outside дори публикува десетте най-големи трагедии, случили се в планината. Една от тях е лавината, убила седем катерачи на 7 юни 1922 г. През 1996 г. внезапна гръмотевична буря довежда до смъртта на осмина. До петък това бе най-голямата трагедия, сполитала планината.

Професионални катерачи твърдят, че би било погрешно да определяме хората, опитващи да покорят Еверест като безрасъдни търсачи на силни усещания. Напротив, за да се намалят рисковете, всяко изкачване се планира с месеци. Дори експертите обаче признават, че когато късметът се обърне срещу теб, част от опасностите могат да бъдат непредвидими.

“Независимо колко дълго се подготвяте за едно изкачване тези неща могат да се случат, просто защото сте там в грешния момент. Ние, катерачите, избягваме използването на думата “безопасно”, защото изкачването на планина е повече контролиране на рисковете, отколкото елиминирането им”, твърди техническият директор на Американската асоциация на катерачите Дейл Ремсбърг.

“Всичко се свежда до това да бъдеш физически, психически и емоционално подготвен за това, което те очаква”, допълва той. Катерачът обяснява, че всички, които тръгват на подобно приключение, четат всевъзможни наръчници, но те не могат да свършат особена работа, ако човекът не е в перфектна форма.

Сателитни снимки, прогнози за времето и консултации с хора, които са минали по същия маршрут в последните седмици. Всичко това се използва, за да се предвидят условията в едно изкачване, но когато самото то започне най-важното е да се лимитира времето, в което екипът се намира в рискова ситуация.

Някои части от маршрутите са изключително опасни за живота, а алтернативни пътища липсват. Понякога хората трябва да се катерят през процепи, податливи на лавини или през пещери с огромни ледени висулки. Ако случайно групата активира лавина, оцеляването става просто въпрос на късмет.

Все пак Ремсбърг препоръчва само ограничен брой хора да минават през опасните маршрути едновремено. Така ако удари буря или лавина, само част от групата е изложена на риск, а останалите могат да се притекат на помощ. “Въпреки това, не мисля, че някога ще можем да сме абсолютно сигурни в безопасността си, когато изкачваме Еверест. Тук си имаме работа с майката природа, а точно тук тя е безмилостна”, завършва той.