На какво мирише в Гърмен

Защо ДПС – а и останалите политици, мълчат за кървавото меле в Гърмен между роми и местни жители? Реактивността на лидера на ДПС Лютви Местан относно кървавия сблъсък в македонския град Куманово изглежда не го спохожда при събития в България, при това в община, управлявана от ДПС. При това – един от депутатите на Движението за права и свободи, Ахмед Башев, беше десет години кмет на Гърмен.

За тези, които не знаят, Гърмен е община, в която хората си изкарват прехраната с тютюн, по някое и друго добиче – малко овце, една крава, за да се изхранват по-лесно, но основният поминък идва от гората. Ще рече дърводобив – законен и незаконен.

Общината обединява 16 селища, сред които села-резервати, ориентирани към туризъм – като Лещен, Ковачевица и Огняново, други като Рибново, Дебрен и др., където преобладават българомохамеданите. Впрочем – те са мнозинство в цялата община, което се сочи сред причините ДПС да управлява Гърмен от 16 години насам. Само че ДПС хем го играе борец за човешки права – справка спешната помощ в ромските махали, хем през останалото време не си мърдат пръста за конкретни мерки, с които да помогнат на тази етническа общност да се измъкне от блатото на мизерия, дрогата, невежеството и престъпността.

Заселилите се в Гърмен между 900 и 1000 роми очевидно не променят етническия състав на нейните близо 15 000 жители – по данни от преброяването през 2011 г., но притесняват хората от Марчево и Гърмен, тъй като махалата им е в близост и до двете села.

Когато се стигне до бой, пусне се кръв, свика се полиция и жандармерия, отгоре изплуват едни и същи стари и нерешени проблеми. Грабежите, набезите, по-дребните кражби, незаконните ромски къщи, струпването на едно място на големи ромски групи, без поминък, необразовани. Спомнете си село Мечка.

През последните години по някое село от Гърмен неизменно влиза в новините. Или с изверга от Осиково – Манчо Панюков, заклал синовете си, и подпалил къща, в която изгоряха съпругата му и още няколко негови родственици; или с традиционните помашки сватби в Рибново, предмет на множество български и чуждестранни репортажи.

Или със скандала, при който през 2009-а тогавашният преподавател по религия в училището в село Рибново Мурад Бошнак и кметът на общината Ахмед Башев, днес депутат от ДПС, бяха привикани в ДАНС по сигнал за оказан натиск при изповядване на религия и за евентуално подбуждане на национална вражда и религиозна омраза. Срещу тях обаче не бе повдигнато обвинение.

Сега обаче обстановката е нажежена не заради ислямизация или дали шефът на полицията да е българомохамеданин, както искаше Башев. Искрите този път прехвърчат от тлеещ огън, какъвто е съседството на две общности – едната, която работи здраво, за да преживява, и другата, която е съвсем маргинализирана.

Проблемът е, че когато се открадне от хора като тези в Марчево, Мечка, Бъркач, Равнец и т.н., и т.н., доматите от градината, бурканите от избата, кокошките, те са обречени на глад. (По-истински от изпитвания от г-н Бойко Борисов при соца.)

Властта, колкото и вулгарно да звучи, е била шута на шепата стари и застаряващи хора, които обитават селата. Там живеят пренебрежимо малко избиратели, за да се притесняват. Ако им трябват, ще си купят ромски гласове. Това е грубата истина. А някои от обитателите на селата, на които още им се живее, продават къщите и се махат, а преди това изобщо спират да подват жалби в полицията. (Бездруго на три завеждат една.)

В края на първия кабинет на ГЕРБ тогавашният главен секретар на МВР Калин Георгиев обеща 5000 полицаи по селата. Нищо не стана. Иначе, ако вярва човек на отчетите на МВР, битовата престъпност намалява.

Гърмен е поредният лош пример, в който се разпалва етническо напрежение заради нерешените от десетилетия проблеми с интегрирането на ромите в българското общество и капсулирането на други общности.

Следващия път обаче, когато в Гърмен – или на друго място в България, се стигне до сблъсък между роми и българи, вместо полиция, нека властта изпрати всичките 14 стратегии за ромска интеграция. Също и Местан – да „актуализира стойността на българския етнорелигиозен модел“ – защото досега само я монетаризира.