Тримата големи ни правят на глупаци

Георги Колев, председател на ВАС и на съдебния състав. Снимка: БГНЕС

Георги Колев, председател на ВАС. Снимка: БГНЕС

Тримата големи съдебни шефове ни правят на глупаци. Мълчанието на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор по ключови за системата проблеми е най-красноречивият им отговор, че не искат реформата да се състои. Един анализ на Калина Николаева.

Над тях е само господ. Кои са те ли? Т.нар. трима големи на съдебната власт – председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор. В последния месец точно те, най-висшите съдебни шефове, дадоха да се разбере, че не им е приоритет да отговорят по най-наболелите въпроси на системата, на чийто връх се намират и за чиито политики отговарят.

Нищо, че напоследък пак усилено се говори за прозрачност и отчетност на системата и как реформата не може да приключи, без да мине през този особено болезнен за статуквото проблем.

На 8 май правосъдният министър Христо Иванов прикани председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, колегата му шеф на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и главния прокурор Сотир Цацаров да коментират няколко актуални въпроса. Като този дали след като т.нар. афера „Костинброд“ рухна окончателно в съда, ще се намери адекватна форма на носене на професионална и ръководна отговорност за този и многото други подобни случаи, които започваха по изключително шумен и повдигащ въпроси за политическата неутралност на обвинението начин и завършиха безславно в съдебна зала.

Дали не е най-сетне време Висшият съдебен съвет (ВСС), чиито членове са Панов, Колев и Цацаров, да направи анализ на причините за тези резултати и да вземе мерки. Каква е позицията на тримата за срамното фиаско с избора на председател на Софийския апелативен съд (артикулирани акламации – отхвърляне при тайно гласуване на съдия Нели Куцкова).

Защо не се търси отговорност за цялостния провал в управлението на Софийския градски съд и има ли корупционна схема там. Има ли магистрати, над които се опъва чадър и биват спасявани от дисциплинарна и наказателна отговорност.

Тримата големи обаче предпочитат високомерно да подминат тези питания. Сигурно биха се оправдали, че министърът е част от изпълнителната власт и няма никакво право да се бърка на съдебната. Вероятно защото криво схващат независимостта като безотчетност, безконтролност и недосегаемост.

Иначе откакто стана шеф на ВКС, Панов не пропуска нито един форум, на който е поканен и говори за отстраняването на туморите от съдебната власт. Цацаров почти всяка седмица дава трогателно телевизионно интервю на специално избрани водещи, в което да разкаже за неволите и самотата на главпрокурорството и за самолетните макетчета, които майстори.

А Колев… той по принцип предпочита да си мълчи. Може би защото като заговори, аудиторията си припомня, че е просто възпитаник на школата на МВР, поредният, стигнал кариерен връх благодарение на политическата конюнктура.

Макар че отговорите на поставените от Иванов въпроси са пределно ясни.

Никога няма да се намери адекватна, а и неадекватна форма за носене на отговорност за аферата „Костинброд“. Иначе самият главен прокурор трябва да се самонакаже за цирка и за гръмката пресконференция, която даде заедно с повечето от заместниците си. Голяма част от основни играчи в това дело ще продължат да топлят шефските си места в прокуратурата.

Други двама – обвинителят Роман Василев и следователят Петьо Петров, вече не са в съдебната система. Но не защото са били уволнени заради някакви провинения. Тръгнаха си по живо по здраво, по тяхна воля и с доста заплати накуп като обезщетение за службата им за третата власт.

Дали това не е цената на мълчанието им? Отговорът на въпроса за чадъра над определени магистрати също се крие тук. И също никога няма да бъде изречен на глас от тримата големи. Тъй като и те са сред тези, които крепят не просто чадър, а покривогромен навес.

„Костинброд“ не беше първата акция, в която прокуратурата показа политически ангажимент и как може успешно да бъде използвана като острие в партийните блъсканици. За съжаление няма да е и последната. Държавното обвинение винаги се е използвало и ще продължи да се използва за политически поръчки. Това е заложено в модела и начина му на функциониране.

И нито един главен прокурор след 1990 г. не се е опитал да се противопостави и да разбие това статукво. Въпреки огромната власт, с която този пост е натоварен.

Затова нито Панов, нито Колев, нито Цацаров биха поставили темата и пред ВСС. Самият съвет е основен крепител на статуквото. И мнозинството в него никога не би признало, че прокуратурата се използва за политическа изтривалка. Нито пък би взело мерки за прекратяване на тази практика.

Няма как тримата да отговорят и за позора с избора на председател на Софийския апелативен съд. Тук не говорим за това, че Нели Куцкова задължително трябваше да бъде избрана. Ни най-малко. Скандалът е, че за нея имаше изказани само положителни становища по време на дебата в съвета. А по време на вота тя събра по-малко гласове в своя подкрепа.

Тоест в съвета едно се говори, а друго се прави, за да се изпълни начертания сценарий. На това емблематично заседание на ВСС Колев и Цацаров не присъстваха физически. Така и не стана ясно защо. Присъстваха обаче чрез силното си лоби в съвета. За някои от членовете на кадровия орган винаги е ясно, че отворят ли си устата да кажат нещо, то реално говори главният прокурор. А шефът на ВАС винаги защитава неговата позиция.

Колкото до градския съд и търсенето на отговорност на бившето му ръководство, никой в съвета не би отворил и тази мръсна тема. Кадровиците предпочетоха да си измият ръцете с плахи констатации за проблемите и с препоръки за бъдещето.

Никой от тях не иска да поглежда назад и да рови в слабостите, защото по някакъв начин се е възползвал от тях. И ако се обърне назад, ще види само собственото си отражение и по-лошо – пълната си несъстоятелност.

Подобни отговори никога не биха дошли от тримата големи в системата. А мълчанието в случая е повече от крещящо. То се равнява на признанието им, че не искат реформата да се състои и дефектите на статуквото перфектно ги устройват.