Анонимните сигнали за корупция вкарани в закон

Анонимните сигнали и материалите в медиите са сред способите, с които Националното бюро за предотвратяване на корупцията (НБПК) ще проверява около 10 000 български политици, високопоставени държавни служители и местната власт. Това става ясно от проект на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности и мотивите към него, които са публикувани за обществено обсъждане, предаде БГНЕС.

Проектът дава дефиниция и на понятието „корупционно поведение“: „поведение, при което в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето получава облаги от материален или нематериален характер, водещи до незаконно увеличаване на неговото или на свързани с него лица имуществено състояние, или изпълнява възложените му правомощия или задължения по служба при условията на конфликт на интереси“.

От проекта става ясно, че засега е отпаднало първоначалното намерение на управляващите да мотивират с финансови премии медии и журналисти, които подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.

НБПК ще образува производства и ако при проверката на декларациите на лицата, заемащи висша публична длъжност, бъде установено несъответствие между доходите им и притежаваното имущество в размер на над 10 000 лв. Друга новост в закона е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задължения е във фактическо съпружеско съжителство.

„Разширен е кръгът на обстоятелствата, които задължените лица трябва да декларилат. Сред новите обстоятелства са трудовите доходи, чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 5000 лева, които лицето трайно ползва, независимо от основанията за това, и условията на ползване, както и обучения и пътувания извън страната, ако стойността им надхвърля 5000 лева“, гласят част от новите идеите.

Лице, което е заемало висша публична длъжност, няма право в продължение на една година от освобождаването си от да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, както и да участва в обществени поръчки, гласят част от текстовете. Ако разпоредбите бъдат нарушени, освен, че лицето ще е обект на санкции, такива са предвидени и за търговското дружество, което го е наело.

Кръгът от лицата, които ще бъдат обект на проверка също се разширява. Така обект на интерес от бъдещето Национално бюро за предотвратяване на корупцията ще попадат около 10 000 души годишно. Сред новите категории, които ще са обект на проверки са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на болници, ръководителите на управляващите органи и междинните звена по програми, финансирани със средства от ЕС, служителите в централната и териториалната администрация, на които са делегирани функции по вземане на решения във връзка с процедурите по възлагане на обществени поръчки.

Националното бюро обединява неработещата комисия за конфликт на интереси и БОРКОР, както и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществени декларации. Предвидено е задължение комисията за конфискация да образува производство при сезиране от Националното бюро, а не само когато лицето е привлечено като обвиняем за определени престъпления. Финансовото разузнаване обаче няма да е към него, в момента то е под шапката на ДАНС.

Националното бюро ще се ръководи от директор, който се подпомага от заместник-директор. Те ще се назначават и освобождават от президента по предложение на Министерския съвет.

Директор и заместник-директор на Националното бюро могат да бъдат български граждани, с най-малко 10 години професионален опит, поне пет от които на ръководна длъжност. Те задължително ще преминават през проверка за почтеност, а парламентарната комисия за борба с корупцията ще има правомощия да проверява ръководството на НБПК.

Ръководството на Националното бюро ще трябва да отчита дейността си на всеки три месеца в интернет, както и да представя годишен доклад в Народното събрание. Директорът и неговият заместник ще имат право да искат от съда дори разкриване на банковата тайна за проверявано лице. Инспекторите, които ще извършват оперативната дейност по проверките на висшите чиновници също ще преминават през тест за почтеност. Дейността на НБПК ще се проверява ежегодно от независим външен одитор.

Проверките за установяване на конфликт на интереси на лица, заемащите висши държавни постове трябва да приключват до два месеца, а при определени случаи този срок може да бъде удължаван с още 30 дни. Решенията на НБПК ще подлежат и на съдебен контрол.

Законопроектът съдържа и предложения за налагане на санкции. Нарушителите ще подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв., а ако е нарушението е повторно, то санкцията ще е двойна. При установяване на конфликт на интереси, освен отстраняване от длъжност, високопоставеният служител ще е длъжен да върне полученото възнаграждение за периода, в който е бил в несъвместимост. Ако лицето е получило материални облаги, освен, че ще бъде дадено на прокуратурата, те ще бъдат конфискувани.

Срокът на общественото обсъждане на законопроекта е 5 юни, идеята е бюрото да заработи от началото на 2016 г.