Необятната езерна пустош на Русия

Едно пътешествие до чудовищния първичен Байкал – езерото, дълго 640 километра, широко 80 и една миля дълбоко, разказано от американски журналист.

В един горещ слънчев ден през август се спуснах по скалистите брегове на Олхон, в средата на езерото Байкал, дълбоко в руския Сибир.

Горещ? Всичко на всичко около 24 градуса, но слънцето затопля скътаното заливче достатъчно, че да мога да зачеркна един елемент от списъка на нещата, които искам да направя, преди съдния ден. Потапяне в студените, бистри води на езерото, поне за няколко минути. На север, от върха на един планински зъбер, езерото чезне на стотици мили отвъд хоризонта, източният бряг едва се вижда.

Езерото е едно чудо на природата, уникално в центъра на собствения си огромен басейн, изолирано от външния свят от географията и суровото зимно време. То е чудовище: дълго 640 километра, широко 80 и една миля дълбоко – в един бавно разширяващ се процеп на земната кора – съдържащо 20 процента от сладката вода на Земята, повече от всички големи езера на САЩ, взети заедно. Водата му кристално бистра, а изолираната му екосистема приютява близо 12 000 вида, които не се срещат никъде другаде на планетата.

„Визуално е зашеметяващо“, казва Елена Агаркова, програмен директор в Световния фонд за дивата природа (WWF), прекаралa няколко години в пристанищния град Иркутск и проучваща района с неговите девствени брегове, гори, земя и вода, „които не са докоснати от цивилизацията“. Мога да потвърдя. Преди няколко години, Агарковa придружава съпругата ми и мен, в едно проучване на частичка от необятността на езерото.

Трябват ти седмици, ако не и месеци, за да го направиш подобаващо. Езерото е обект на внезапни бури и големи вълни и можеш да му се наслаждаваш най-пълноценно, докато времето ти позволява да катериш околните планини и да се потопиш в мразовитите води (можеш да шофираш, да се пързаляш или да караш ски през езерото до месец май, когато ледът се топи).

Стигането до там отнема много, много време. Почти шест часа е полетът от Москва до Иркутск – историческия дестинация за политическите изгнаници по времето на царска Русия, която все още е очарователна. Самият Иркутск си заслужава ден-два, с музеите и традиционните дървени къщи, и големия обществен пазар. Има и хубави хотели. Освен това има общежития и къщи за гости с променлив комфорт.

През лятото хидрофойлен кораб пътува от Иркутск да Олхон – около една трета от пътя нагоре по езерото. Но внимавайте: времето може да бъде капризно. Хотелите могат да транспорт с микробус и ферибот. Има много места за настаняване, включително все по-популярния дом „Никита“, който напомня хипарски вертеп за пътешественици. Има пешеходен туризъм и къмпинги навсякъде около езерото.

Да посетиш тази зашеметяваща езерна пустош е без съмнение руско преживяване. На много места и простият английски върши работа, но къде по-удобно е с местен водач, каквито има много в околните градове. Храната не е точно гурме и определено е руска. „Можете да намерите овесени ядки навсякъде“, шегува се Агаркова.

Разходите? Тук нищо не е скъпо само по себе си, но цялото пътуване излиза няколко хиляди долара. Но си струва да видиш място, което си остава първично, колкото малко места могат да бъдат в днешно време.