Бездната между бедни и богати си расте

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Пропастта между бедни и богати продължава да расте, твърди Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В 34-те държави, които членуват в организацията, най-богатите 10% от населението печелят 9.6 пъти повече от най-бедните 10 на сто.

До момента няма утвърден стандартен измерител на неравенството, но повечето индикатори сочат, че то се е забавило или дори е спаднало по време на световната финансова криза, а сега започва да расте отново.

ОИСР предупреждава, че подобно неравенство представлява заплаха за икономическия растеж. В доклада на организацията се твърди, че ситуацията се дължи отчасти на голямата разлика в нивото на образованието в повечето държави, която води до по-малко ефективна работна сила.

Сред членките на организацията са повечето страни от Европейския съюз (ЕС), както и развити икономики като САЩ, Канада, Австралия и Япония.

Един от факторите, който експертите обвиняват за нарастващото неравенство е ръстът на „нестандартния“ труд, който включва временни договори и самонаемане.

Те отчитат, че от средата на 90-те години найд половината от новосъздадените работни места в страните членки са именно от такъв тип. Освен това домакинствата, разчитащи на такава работа, имат по-висок коефициент на бедност от останалите.

Друга причина е, че данъчните и осигурителните системи са станали по-малко ефективни в преразпределянето на доходи.

Един от основните фактори, които ограничават нарастването на неравенството е все по-големият брой работещи жени.

В доклада се твърди, че един от малкото региони, където неравенството не расте през последните 30 години е Латинска Америка, макар нивата там да са изначално по-високи от стандартното.

Професор Джоузеф Стиглиц, известен като един от най-сериозните коментатори на неравенството казва, че проблемът не е просто в липсата на квалификация и образование.

„Това, което виждаме през последните 15 години е, че дори доходите на тези, които завършват висше образование, се свиват. Истинският проблем е, че правилата на играта са създадени за монополистите и изпълнителните директори на корпорациите“, казва той.

По думите му големите шефове днес получават заплати, които са приблизително 300 пъти по-големи от тези на обикновените работници. Преди години този показател е бил максимум до 20-30 пъти.

Според професорът няма увеличение на продуктивността, което да оправдае подобна промяна в съотношението на заплащането.