ЕС внимава да не настъпи Русия с Източното партньорство

©EPA/БГНЕС

Лидерите на страните от Европейския съюз (ЕС) ще търсят нови начини за задълбочаване на връзките с шест посткомунистически държави в Източна Европа, близо година след като предишната среща на Източното партньорство завърши със съдбовно противопоставяне спрямо Украйна, съобщи Асошиейтед прес (АP).

Преди срещата в столицата на Латвия Рига ЕС обеща да отпусне грантове за 200 милиона евро в следващите 10 години за малкия и среден бизнес в Грузия, Молдова и Украйна. Брюксел обяви, че се очаква средствата да отключат инвестиции за 2 милиарда в трите страни.

Прогамата на ЕС за Източно партньорство претърпя сериозен удар в края на 2013 г., когато тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович отказа да подпише учредителното споразумение и избра да задълбочи връзките с Москва и президента Владимир Путин.

След тогавашната среща в столицата на Литва Вилнюс проевропейското правителство, избрано след свалянето на Янукович през февруари 2014-а, изпита на гърба си какво значи да обърне гръб на Москва. Русия анексира Крим, а в населената с етнически руснаци Източна Украйна, граничеща с Русия избухна конфликт, който продължава до ден днешен. Заради това Украйна е в тежка икономическа криза.

„Предвид обстоятелствата, идеята на Източното партньорство е дори по-важна от всякога“, заяви германският канцлер Ангела Меркел пред Бундестага преди срещата в Рига.

По думите й източните страни все още са изправени пред преодоляването на много предизвикателства, включително подобряване на съдебните системи, икономическите структури и борбата с корупцията.

В навечерието на срещата Русия отново маркира линията, която очаква да не бъде пресичана от съседните й страни.

„Не смятаме стремежите на съседите ни за засилване на връзките с ЕС за трагедия, но за да се развиват тези процеси позитивно, не трябва да накърняват интересите на Руската федерация“, обяви руският външен министър Сергей Лавров пред горната камара на руския парламент.

На днешната вечеря ще присъстват почти всички лидери на ЕС, включително Меркел и френския президент Франсоа Оланд. Те ще трябва да водят отрезвяващи разговори с колегите си от Украйна, Беларус, Грузия, Армения, Азербайджан и Молдова.

Въпреки че Путин няма да присъства, на практика ще доминира дискусиите.

След падането на Желязната завеса редица бивши комунистически страни се измъкнаха от орбитата на влияние на Москва, включително домакинът Латвия и съседните й в Балтика Естония и Литва – бивши съветски републики, сега членки на ЕС и НАТО. Под ръководството на Путин противопоставянето нарасна и се превърна в открит политически конфликт.

Бившият шведски външен министър Карл Билт изигра ключова роля в предишната среща във Вилнюс, като видя ръката на Москва зад внезапното решение на Украйна да се откаже от сътрудничество с ЕС. Той смята, че на срещата в Рига по-скоро ще се препотвърдят връзките между Брюксел и посткомунистическите страни и няма да се стигне до нови гръмки споразумения.

„На фона на всичко – от масовата дезинформация до танковете и войниците, хвърлени срещу Източното партньорство от 2013 г. насам, оставането на същия курс само по себе си е силен знак за успех“, написа Билт в сайт за международи материали-мнения.

Вместо общ подход към шестте държави, ЕС е принуден да действа на парче, откакто Армения и Беларус решиха да се присъединят към Москва и нейния Евразийски икономически съюз.

Междувременно Беларус и авторитарният й лидер Александър Лукашенко ще бъдат държани на дистанция, заради нарушенията на човешките права и политическата репресия, донесли на страната прозвището „последната диктатура в Европа“.

Обтегнатите отношения все пак наскоро се затоплиха и се очаква страната да изпрати най-високопоставената си делегация досега. Самият Лукашенко обаче няма да присъства.