– Разузнавачите ни – вкарани в закон на първо четене

Разузнавачите ни – вкарани в закон на първо четене

43-ият парламент е на път да регламентира най-сетне разузнаването ни със специален закон. До момента цивилното (НРС) и военно разузнаване (служба „Военна информация“) работят без специални закони за тях, също както и гардовете от НСО – наследник на УБО от соцвремената. Така ГЕРБ изпълняват обещаното през първия си мандат, когато заявиха, че ще приемат специалните закони. [related-posts]

В пленарна зала на първо четене днес бяха одобрени три законопроекта – за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, за Държавна агенция „Разузнаване“ и за военното разузнаване с вносители Цветан Цветанов и група депутати от ГЕРБ.

За сетен път не беше приет проектът за Държавна агенция Разузнаване на председателя на вътрешната комисия и депутат от Реформаторския блок Атанас Атанасов, чиято цел е да обедини военното и цивилно разузнаване. Мотивът на Атанасов, който споделят и мнозина от реформаторите, е, че 7-милионна България няма нужда от две разузнавателни служби.

Спор за военното разузнаване и шефа му

Служба „Военна информация“ е с по-голям кадрови състав и използва по-голям финансов ресурс за своята дейност от НРС, което е недопустимо, заяви Атанасов. Той даде пример с Великобритания и Франция, където военното разузнаване се задейства само при военни операции.

„Тези структури, които в момента съществуват, на практика са наследници на комунистическата държава и разделянето на света от времето на Студената война. Не искам да идеологизирам, а да гледаме рационално на въпросите, защото разузнавателната служба е изключително важна“, заяви ген. Атанасов, който отбеляза, че военното разузнаване събира и политическа информация, което е недопустимо.

Той уточни, че законът на Реформаторският блок дава възможност за спестяване на бюджетни средства, а точната и навременна информация винаги е в основата на вземане на правилно решение. „За съжаление, тази дейност остана извън полезрението на обществото“, коментира той и затова от РБ предлагат в единната структура да се запази автономията на звената, които трябва да събират военна информация.

„Знам, че защитниците на статуквото имат икономически комфорт той да не бъде изменен. Не са малко фирмите, които под прикритието на разузнаването осъществяват доходоносни сделки, но не се знае къде отива печалбата“, каза още Атанасов.

Наскоро стана ясно, че бившият служебен министър на МВР Йордан Бакалов е новият шеф на „Военното разузнаване“. Назначението на Бакалов противоречи поне на три пункта от бъдещия закон за службата, който днес разглеждаме на първо четене и предстои да бъде приет, заяви Ангел Найденов от БСП в пленарна зала.

По думите на Найденов той не отговаря на изискването за 10 години професионален стаж и видя в това причина да се бърза с назначението му, определено като „откровено политическо“. Според Мартин Димитров от Реформаторския блок обаче социалистите вероятно се притесняват от отварянето на досиетата на военното разузнаване и затова се противопоставят.

„Болката ви е в разкритията на досиетата на „Военно разузнаване“ – нещо, което трябва да бъде направено. Крайно време като говорим за прозрачност този въпрос да бъде окончателно решен. А защо ви притеснява, ще разберем“.

Законопроектът предвижда ръководството на службата да се осъществява от директор, с мандат от 5 години, назначен с указ на президента по предложение на МС. Директорът може да бъде военнослужещ или цивилно лице.

Що е то национална сигурност

Афишираният като рамков закон за дейността на отделните служби за сигурност бе подкрепен от 114 депутати, сред които четирите партии от управляващото мнозинство, както и депутатите на ДПС и БДЦ. Срещу законопроекта на Цветанов и колегите му гласуваха депутатите на БСП, „Атака“ и един независим.

Подготовката на законопроекта е в рамките на препоръките, дадени от Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) от 25 април 2012 година, каза Цветанов. Предлага се Съветът по сигурност да има само един състав. Съветът е определен като консултативен и координационен орган към МС с основна задача да подпомага правителството при управление на системата за защита на националната сигурност.

Председател на Съвета по сигурността е премиерът, а членове ще бъдат някои от министрите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР и ръководителите на служби от системата за защита на националната сигурност. Предлага се още членове на съвета да бъдат двама представители на администрацията на президента.

Според опозицията по този начин се принизява президентът, тъй като неговите представители ще имат право на глас наравно с мнозинството от членовете на съвета, които са от МС. Самият държавен глава ще може да присъства винаги и лично на заседанията, предвижда законопроектът.

Проектът на закон спокойно може да бъде използван като нагледен пример за работата на управляващите – много шум и едно нищо, заяви соцдепутатът Атанас Мерджанов. По думите му основната цел е да бъде регламентирана дейността на Съвета по сигурността, а не да бъде рамков за системата за защита на националната сигурност.

Изведената дефиниция за националната сигурност се разминава с тази, която съществува в други закони, каза Мерджанов – едно е национална сигурност според този закон, друго според закона за ДАНС, трето според закона защита на класифицирана информация, каза той. Вместо да се внесе яснота, да се унифицират съществуващите разпоредби, се внася объркване, предупреди той.

„Това е безсилие, просто за да бъдете опозиция. Тази сфера има нужда от своята регламентация и тя се поднася след 25 години“, каза в отговор председателят на комисията по вътрешна сигурност Атанас Атанасов. Недейте да четете както си искате текстовете – в управлението на системата на първо място е Народното събрание, след това президентът и накрая Министерски съвет и това е записано в чл. 5 от закона, каза Атанасов. Мерджанов определи чл. 5 като „пълнеж“, тъй като така или иначе го има в Конституцията.

Съветът по сигурността е оперативен орган, а на КСНС се търси консенсус между партиите, а не оперативни решения, каза още Атанасов относно критиките на опозицията, че в предлагания законопроект не е регламентирана ролята на КСНС.

И Реформаторският блок и ДПС се обявиха в подкрепа на проекта като необходим – въпреки отчетените му слабости. Атанасов заяви, че между първо и второ четене ще предложи промени, свързани с добрата координация между президента и изпълнителната власт. С мотива, че липсата на нормативна база в условията на динамична международна среда е проблем, Янко Янков от ДПС обяви, че партията ще подкрепи проекта. Правилно е съвета по сигурността към МС и премиера да носят отговорност за реализация на политики, свързани с националната сигурност, каза той.

Реформатори и Патриоти срещу проекта за НСО

Съпредседателят на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов критикува промените в сектор „Сигурност“. „На нищо не отговарят новите промени в сектор „Сигурност“, те обслужват една капсулирала се, самозабравила се и съществуваща извън законите служба“.

„НСО ще нарушава закона за движение по пътищата без да се поставя въпросът при какви условия. Дава им се право на проверки и какви ли не още правомощия, които по никакъв начин не мога да ги приема, тъй като не са мотивирани“, каза Симеонов. „Рамката на закона специално за НСО е пълно безумие“, заяви той, като добави, че много неща трябва да се променят в новите закони.

Наскоро и съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев заяви, че Национална служба „Охрана“ (НСО) е остатък от комунистическия режим и има нужда от драстичното й съкращаване. Той посочи, че НСО има 1200 души персонал и бюджет от 40 милиона лева, а целият екип за борба с тероризма разполага със 120 души и 4 милиона лева.