Как папа Франциск промени дипломацията на Ватикана

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Тежките критики, които папа Франциск отправя към социалното неравенство по света, го изкараха на преден план като лидер, който не се страхува да смеси теология и политика. Сега той отива дори по-далеч в демонстрация на дипломатическата сила на Ватикана, смятат Гавин Джоунс и Джеймс МакКензи в анализ на Reuters.

Миналата година наследникът на Светия престол стана посредник за историческо споразумение между САЩ и Куба след половин век враждебност. Наскоро канцеларията му съобщи и за първото официално съгласие между Ватикана и Държавата Палестина – договор, който показва, че Светият престол признава де факто палестинската държавност, въпреки противопоставянето на Израел.

Папата разбуни духовите дори повече в Турция през миналия месец, след като определи избиването на 1.5 милиона арменци в началото на XX век като „геноцид“ – което Анкара упорито отрича.

След краткия и вглъбен във вътрешните проблеми на църквата понтификат на неговия предшественик Бенедикт, Франциск се върна към практикуването на активна дипломация и странстванията на Йоан Павел II, допринесъл съществено за края на Втората световна война.

Голяма част от усилията на първия латиноамерикански папа са насочени към подобряване на отношенията между различните вероизповедания и предпазване на християните в Близкия изток – очевиден приоритет на Католическата църква.

Въпреки това във все по-разделения геополитически свят, неговата дипломация не изглежда толкова ориентирана към едната страна на барикадата, колкото тази в 27-годишния понтификат на Йоан Павел II.

Това се подсилва от факта, че Франциск е първият папа в историята на Светия престол, който идва от регион, в който не стихват конфликтите, бедността е основна характеристика и особено горещи отношения със САЩ. Това му дава напълно различен геополитически произход, от този на всеки европейски предшественик.

„При този папа външната политика на Ватикана е насочена към Юга“, казва италианският политически анализатор и автор на няколко книги за Светия престол Масими Франко.

По думите му папата избягва да заема позиции по проблеми като Украйна, където не определи Русия като агресор, а винаги е наричал конфликта между правителство и сепаратисти „гражданска война“. Този подход цели да гарантира, че той ще остане в добри отношения с държави като Сирия, Русия и Куба. (Да не забравяче, че той се обърна и към Путин и Москва за спасяване на християните в Сирия от зверства и кланета. Б.р.)

Дипломатически рискове

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Франциск вече започна борбата с вътрешната бюрокрация на Ватикана след серия финансови и сексскандали за насилие над деца от свещеници, датиращи от десетилетия. Той обаче изглежда крайно заинтригуван от това как работи светът отвъд стените на Ватикана и твърдо решен да използва поста си и огромната аудитория по света, за да се справи и с дипломатически проблеми.

Бившият секретар на града-държава кардинал Тарчизио Бертоне, който контролираше външните отношения и много вътрешни дела за Ватикана, беше сменен. Сега неговата позиция е принизена до по-класическа дипломатическа дейност, докато Франциск оставя по-смела и лична следа във външната политика.

„Той е човек, способен да се помоли в Синята джамия в Истанбул и след това да говори за арменския геноцид. Не е някой, чиито ръце са вързани от политическа коректност. Това е дипломация на един истински лидер“, каза бившият външен министър на Италия Франко Фратини.

Дали това е по вкуса на всички 1.2 милиарда католици, световни политици със собствени приоритети и дори в средите на собствената му църковна администрация обаче е друг въпрос.

Много от консервативните католици не са доволни от това, че папата се фокусира върху проблеми като икономическата несправедливост и от сравнително толерантния му тон по въпроси като хомосексуалността и статута на разведените. Според тях изказванията по подобни деликатни проблеми могат да доведат до по-сериозно разделение в църквата.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

През септември той ще бъде подложен на един от най-големите си тестове до момента по време на визитата си в САЩ, където местните католици са особено враждебни към толерантността.

След като помогне за съживяването на дипломатическите връзки между Хавана и Вашингтон, Франциск получи критики от много американски консерватори, включително от един от републиканските кандидати за президент Марко Рубио. Синът на кубински имигранти и отявлен католик избегна директната забележка към папата, но каза, че „той трябва да се отдаде на каузата за свободата и демокрацията“ в Куба.

Подобна завоалирана критика от политик, който по принцип е смятан за непоколебим съюзник на църквата, отразява по-широкото безпокойство, което част от католиците изпитват към промените, които Франциск налага в една от най-консервативните институции.

„Епископите се оплакват, че той трупа популярност с критики към църквата. Той говори директно с хората и не спазва обичайните протоколи. Освен това взима решенията сам и изключва хората, които преди са били натоварени с ръководни роли“, казва Франко.