"Жив" бетон поправя пукнатините си сам

„Жив“ бетон поправя пукнатините си сам

Още когато римляните са построили Пантеона преди 2000 години, човечеството се опитва да открие как бетонът да стане още по-издръжлив.

Независимо от това колко внимателно се смесва и подсилва, всеки бетон в крайна сметка се напуква, а при определени условия тези пукнатини водят и до срутване.

„Проблемът с пукнатините в бетона са течовете. Ако имате пукнатини, в тях влиза вода, независимо дали става дума за мазето или за гаража ви. Освен това ако тази вода достигне до стоманените арматури в бетона те корозират и сградата се срутва“, обяснява професор Хенк Йонкерс от политехническия университет Делфт в Холандия.

Той обаче е измислил изцяло нов начин, който да удължи живота на бетона.

„Ние изобретихме биобетон, който използва бактерии, за да се възстановява“, разказва професорът.

Иновативният бетон се смесва точно както стандартния, но с една допълнителна съставка. Тя остава непокътната по време на бъркането и става активна единствено когато вече втвърденият бетон се напука и в него влезе вода.

Микробиологът Йонкерс започва работата по своя проект през 2006 г., когато строителен инженер го моли да използва бактерия, за да направи нов материал, който се възстановява сам. Справянето с проблема му отнема три години, но след това се появяват и допълнителни предизвикателства.

„Трябваше ни бактерия, която може да оцелее в тежката среда в бетона. Това е много сух материал, подобен на скала. Бетонът е изключително алкален и „лекуващата“ бактерия може да чака в покой в продължение на години, преди да бъде активирана от вода“, обяснява ученият.

За целта той избира бацилова бактерия, която оцелява в трудни условия и произвежда спори, които могат да живеят с десетилетия без храна и кислород.

„Следващото предизвикателство беше не просто да вкараме активни бактерии в бетона, но и да ги накараме да произвеждат варовик, който да поправя пукнатините“, казва Йонкерс.

Ученият се нуждае от източник на храна, който да накара бацилите да произвеждат варовик. Едната възможност била захарта, но добавянето й в сместа би направило бетона мек и слаб. В крайна сметка той се спира на калциев лактат и добавя малки капсули от него в мократа смес. Когато се появят пукнатини, водата влиза и отваря капсулите.

След това бактериите „покълват“, размножават се и се хранят от лактата и в същото време комбинират калций с карбонатни йони, за да образуват варовик. Йонкерс се надява, че неговият бетон може да даде началото на строителството на биологични сгради.

„Това е комбиниране на природата със строителните материали. Природата ни дава толкова много функционални неща безплатно – в този случай бактерии, които произвеждат варовик“, казва той.